Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Франкенщайн (Или новият Прометей)
Франкенщайн (Или новият Прометей) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Франкенщайн (Или новият Прометей)

Электронная книга - «Франкенщайн (Или новият Прометей)». Краткое содержание книги:

Мери Шели (1797–1851) дължи световната си слава на един облог. И на таланта си, разбира се, не съвсем обичайно за една деветнадесетгодишна девойка. Или по-точно млада жена — по времето, когато създава своя знаменит роман, тя е съпруга на поета Пърси Биш Шели. Оставила е и други произведения, но нито едно от тях не може да съперничи на философската дълбочина на „Франкенщайн“, на която романът дължи своята смайваща времеустойчивост. Проблемът впрочем е актуален за всяка епоха, за всеки етап от развитието на човечеството: това е проблемът за сложната връзка между творение и създател, между цел и резултат, между мечта и реалност. „Франкенщайн или новият Прометей“ е пълното заглавие на романа, кодирало едновременно ирония и сериозно предупреждение — ако Виктор Франкенщайн е един „нов Прометей“, тогава чудовището, създадено от него, е един „нов Адам“? Отговорите на този въпрос не са малко, но колко от тях звучат успокоително?
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 88
Перейти на страницу:

Господи! Никой смъртен не би понесъл тази чудовищна гледка. Мумията, върната към живота, не може да е толкова ужасяваща. Бях го виждал недовършен: беше отвратителен; ала когато неговите мускули и стави се задвижиха, той се превърна в нещо, което дори въображението на Данте не би могло да роди.

Прекарах кошмарна нощ. На моменти пулсът ми започваше да бие така лудо, че го усещах във всяка своя артерия; а друг път се налагаше да се отпусна на земята от изтощение и отпадналост. Чувството на ужас се примесваше с горчивината на разочарованието; мечтите, които толкова време ми заместваха хляба и почивката, се превърнаха в ад; колко внезапна при това бе промяната, колко цялостен провалът!

Утрото, мрачно и дъждовно, най-после настъпи и разкри пред възпалените ми от безсъницата очи църквата на Инголщат с бялата камбанария и часовника, който показваше шест часа. Портиерът отключи вратата на двора, който през тази нощ ми послужи за убежище; бързо закрачих по улицата, сякаш да избягна среща с чудовището, което се страхувах да не изскочи насреща ми от всеки ъгъл. Не смеех да се прибера в квартирата си и нещо ме гонеше напред, макар дъждът, който се изливаше от скръбното черно небе, да ме беше измокрил до кости.

Вървях така известно време, като се стремях да облекча чрез физическите усилия бремето, тегнещо на душата ми, Прекосявах улици, без да съзнавам къде в същност се намирам или какво върша. Сърцето ми туптеше в болезнен ужас и аз бързах напред с неравна стъпка и не смеех да погледна зад гърба си.

Подобно пътника самотен, който от ужаси и страхове обзет, по пътя крачи и не смее вече да се извърне, а върви напред, защото зад гърба си разпознава той стъпките на демона проклет.9

Така най-сетне се добрах до хана, където обикновено пристигаха дилижанси и пътнически карети. Спрях, сам не зная защо, и няколко минути гледах втренчено каретата, която се зададе от другия край на улицата. Щом наближи, видях, че това е швейцарският дилижанс; той спря точно пред мен, вратата се отвори и аз съзрях Анри Клервал, който скочи навън и възкликна:

— Скъпи ми Франкенщайн, колко съм щастлив да те видя! Какъв късмет, че се случи именно тук в този момент!

Нищо не можеше да се сравни с щастието ми при вида на Клервал; появата му ми напомни за татко, Елизабет и милите радости на домашното огнище. Сграбчих го за ръката и за момент забравих ужаса и нещастието си; усетих внезапна и за пръв път от много месеци спокойна и безоблачна радост. Поздравих приятеля си най-сърдечно и тръгнахме към моя колеж. Клервал ми разказваше за общите приятели и се радваше, че си е издействувал да дойде в Инголщат, — Можеш да си представиш — каза той — колко ми беше трудно да убедя баща си, че благородното счетоводно дело не изчерпва всички знания, необходими на човека; но боя се, че не го склоних докрай, защото неизменно отговаряше на неуморните ми молби като холандския учител от „Уейкфийлдският свещеник“10: „Плащат ми десет хиляди гулдена, без да знам гръцки, храня се чудесно и без да знам гръцки!“ Но любовта му към мен надделя най-накрая над неприязненото му отношение към науките и той ми позволи да потегля към страната на знанието.

вернуться

9

Из поемата на Коулридж „Старият мореплавател“. — Б. пр. Забележка: стиховете в книгата преведе Василка Хинкова.

вернуться

10

Роман от английския писател Оливър Голдсмит (1728—1774). — Б. пр.

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 88
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)