Франкенщайн (Или новият Прометей)

Това бяха думите на професора — или по-точно това бяха думите на съдбата, произнесени, за да ме погубят. Той продължи да говори, а аз имах чувството, че душата ми се бори с някакъв осезаем противник; той докосваше и опъваше една по една всички струни на моето същество и скоро една единствена мисъл, една цел, един стремеж изпълни съзнанието ми. Щом толкова много е направено, възкликна душата на Франкенщайн, то аз ще постигна повече, много повече! Вървейки по вече прокарания път, аз ще открия нов, ще изследвам неизвестни сили, ще разкрия на света най-дълбоките тайни на природата!

През тази нощ не можах да затворя очи. Цялото ми същество се бунтуваше и кипеше; усещах, че от този хаос ще изникне нов ред, но нямах сили да го въдворя. Сънят ме споходи чак на разсъмване. Беше останала само решимостта да се върна към предишните си занимания и да се посветя на науката, за която смятах, че съм надарен от природата. Същия този ден посетих господин Валдман. В частна беседа обноските му се оказаха още по-меки и обаятелни, отколкото от катедрата, защото по време на лекцията се държеше някак тържествено, но в домашна обстановка от него лъхаше непринуденост и приветливост. Разказах за предишните си занимания почти същото, както и на колегата му. Той изслуша внимателно краткия ми разказ и се усмихна, като споменах имената на Корнелий Агрипа и Парацелз, но без презрението на господин Кремпе.

— На неуморното усърдие на тези учени мъже съвременните учени дължат до голяма степен основите на знанията си — каза той, — Те ни завещаха по-лесната задача да дадем нови наименования и да класифицираме фактите, повечето от които те първи изнесоха на бял свят. Усилията на гениите, дори когато са насочени погрешно, почти винаги в крайна сметка служат за благото на човечеството.