Франкенщайн (Или новият Прометей)

Когато скъпата ми леля почина, ние всички бяхме прекалено погълнати от собствената си мъка, за да забележим бедната Жюстин, която я бе гледала по време на боледуването с грижовна обич. Горкото момиче също се разболя, но оказа се, че това не е краят на нейните изпитания. Братята и сестра й умряха един след друг и майката остана сама, като се изключи пренебрегнатата й дъщеря. Съвестта я мъчела и тя започнала да мисли, че смъртта на любимите деца е наказание от всевишния за нейното пристрастие. Тя била католичка и изповедникът й, доколкото разбрах, потвърдил идеята, която вече си била втълпила. Ето защо няколко месеца след твоето заминаване за Инголщат разкаялата се майка повика дъщеря си. Горкото момиче! Как плака на раздяла. Толкова жизнена преди, сега мъката по леля я бе направила меланхолична и тъжна. А и пребиваването под майчиния покрив не възвърна веселия й нрав. Бедната жена била много неустойчива в своето разкаяние. Молела Жюстин да й прости несправедливостта, но по-често я обвинявала за смъртта на братята и сестра й. Постоянното раздразнение подкопало накрая здравето на госпожа Мориц, а от това нравът й не станал по-добър; но сега вече почива навеки. Тя умря в началото на миналата зима, при първия полъх на студа. Жюстин се завърна при нас и аз нежно я обичам. Много е умна и мила и е изключително красива — както споменах вече, държането и начинът й на говорене постоянно ми напомнят милата леля.

Трябва да ти кажа, скъпи братовчеде, и няколко думи за сладкия малък Уилям. Само ако можеше да го видиш. Много е висок за годините си, със засмени сини очи, тъмни мигли и къдрава коса. Когато се усмихва, на румените му от здраве бузи се появяват две трапчинки. Вече на два пъти се жени, но определено предпочита Луиза Бирон — едно хубаво петгодишно момиченце.