По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— Ще имаме нужда от всички файлове на разузнавателните служби — каза Хол. — Предполагам, че Натали може да намери почти всички или поне тяхното резюме.
— По-често получавам точно резюметата — каза Кохън. — Ще трябва да помоля за оригиналните файлове и дори да поискам да погледна суровите данни.
Президентът се замисли за миг.
— Все пак, не знаем със сигурност, че някой няма да се опита да удари този самолет в Белия дом или моста Голдън Гейт…
Хол отвори уста да каже нещо, но президентът вдигна ръка в жест, който казваше, че не иска да бъде прекъсван.
— … и следователно мисля, че този изчезнал самолет е нещо, от което би трябвало да се заинтересува и Вътрешна сигурност.
Хол и Кохън кимнаха.
— И така, Натали, защо не изпратиш бележки на всички да изпратят разузнавателните си файлове на Мат?
— И необработените данни, господин президент? — запита Хол.
Президентът кимна.
— Да, разузнавателни файлове и необработените данни на всички — нареди президентът.
— Да, сър — каза доктор Кохън.
— Добре, да започваме, тогава — каза президентът.
(ДВЕ)
Армейско летище „Хънтър“
Савана, Джорджия
13:15, 27 май 2005
Самолетът „Чесна“ привлече малко внимание, когато се приземи гладко в началото на пистата, вероятно защото един от най-известните в света самолети се движеше величествено по паралелната писта.
Вторият пилот на „Чесната“ погледна огромния самолет, когато минаха покрай него, и се обърна към пилота в мига, в който той докладва:
— Шест-нула-едно на земята.
— Двайсет и девет — каза вторият пилот.
Пилотът кимна.
— Шест-нула-едно, поемете по четвърта дясна към паралелната — наредиха от наземния контрол на „Хънтър“ на по-малкия самолет. И имайте предвид, че има един „747“ на паралелната. Завийте вляво, и когато излезете на нея, спрете в началото.
— Разбрано — отговори пилотът. — Благодаря, че ни информирахте за трафика на летището. Можеше и да не видя онзи самолет.
— Винаги на вашите услуги, шест-нула-едно — отговориха от наземния контрол, а тонът подсказваше, че се усмихват.
— И, между другото, „Хънтър“ — каза пилотът, — мисля, че това е „VC–25A“, а не „747“.
— О, много ти благодаря, шест-нула-едно — отговориха от контролата.
— „Хънтър“, тук две-девет-три нули, забелязах онзи хубавичък малък самолет и ще се опитам да не го прегазя.
— Две-девет-три нули — каза пилотът на „Чесната“, — не е честно да си правите шеги за сметка на по-малките самолети.
— Кой е това? — запита вторият пилот на „Чесната“. — Джери?
— Звучи като него — каза пилотът.
И двамата — и пилотът, и вторият пилот на „Чесната“ — познаваха този самолет на Военновъздушните сили — „VC–25A“ с номер на опашката 29000 — много добре. И двамата имаха поне хиляда летателни часа с него, както и с неговия близнак, чийто номер на опашката беше 28000. Летяха с тези специално пригодени „Боинг“, които сменяха името и номера си, когато на тях летеше президентът, точно преди да се пенсионират.
И двамата знаеха, че в момента „двайсет и девет“ се пилотира от полковник Джеръми Т. Макандлиш от Военновъздушните сили на САЩ, на когото преди две години бяха дали след изтощителни тестове и изпити квалификацията да лети като главнокомандващ.
Доказателството — в добавка към идентификацията на гласа му — беше, че той позна номера на опашката на „Чесната“ и беше сигурен кой лети с нея.
Номерът на опашката на „Чесната“ беше NC–3055 и беше запазен за секретаря на отдел Вътрешна сигурност, макар нищо във външността на самолета да не навеждаше на тази мисъл. Той трябваше да изглежда и изглеждаше като повечето други самолети „Чесна“. И, с изключение на специалната авиационна електроника, която беше невъзможно да се намери на цивилния пазар, той беше като всеки друг „Чесна“ във въздушното пространство на САЩ.
— Липсва ли ти това, Джак? — запита пилотът, когато 29000 докосна земята зад тях.
— Разбира се — каза вторият пилот. — А на теб?
— Въпросът е: „Ще се върна ли там утре?“ И отговорът е отрицателен. Пилотирането на този самолет е също толкова забавно, но свързано с много по-малко…
— Отговорност?
— Щях да кажа това, но… Работа. Много по-малко работа.
— Съгласен съм.
Когато беше дошло времето да ги сменят като пилоти на президентския самолет — преди шест месеца, — им предложиха, не без причина, всяко друго назначение, подходящо за полковници и авиационни командири. Имаше проблеми с думата „подходящо“. Беше им дадено да разберат, че макар полковниците да командват групи, за тях няма да е подходящо да командват например някоя от групите на Специалните части от Военновъздушните сили. Защото тази работа е свързана с много летателни часове, освен това беше факт, че те бяха прекарали много малко време в кабината на „С–130“, военни самолети, известни преди всичко със страхотните си оръдия, а всъщност знаеха много малко за специалните операции.