По заповед на президента

— Каза ли му, че според човека на ЦРУ пилотът не се е канел да напуска стаята си в хотела? — запита Нейлър.

— На това му казват „инсценировка“, генерале — обясни Уилис търпеливо. — Трябвало е да изглежда така, като че ли не се е канел да тръгне. И ние решихме, че е бил принуден да пилотира самолета. Той ще се появи в Южна Африка или някъде другаде и ще каже: „Да, ето какво се случи.“

— От наша гледна точка, ако самолетът е бил откраднат, за да получат застраховката… — каза Нейлър.

— Той ще включи автопилота и ще му даде курс някъде над океана — прекъсна го Уилис, — а после ще излезе през задната врата. Онзи самолет най-вероятно вече е на дъното на океана.

— Както казвах — каза Нейлър малко остро, — от наша гледна точка това е най-добрият сценарий. Самолетът няма да бъде използван за какъвто и да било терористичен акт.

— Знам, че не е мой ред да говоря, Алън… — каза генерал Макфадън.

„Да, така е. Затвори си устата и си изчакай реда. И не ме наричай на първо име в присъствието на нашите подчинени.“

— Имаш думата, генерале — каза Нейлър.

— Най-лошият възможен сценарий ми хрумна веднага, щом дойдох — каза генерал Макфадън. — Искам да кажа, замислете се само. Изчезнал е стар самолет, който няма такъв обхват, че да причини досадна неприятност където и да е по света. С едно изключение. Помислете за това: Онези разбойници искат всички разбойници да се съюзят против нас, нали? А досега не успяват особено в тези си намерения, нали така? И какво наистина ще вбеси всички разбойници на света? Американски самолет, който се разбие в онова черно нещо — каквото и да е то — в Мека…