По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— Да, сър.
— И тогава — както стана ясно, но вече доста късно — ФБР разкри един от своите офицери, който служеше в контраразузнаването и беше приел милиони долари от руснаците в замяна на информация, довела до смъртта на хора, които работеха за нас в Москва и на други места.
— Да, сър. Знам и тази история.
— Това агенцията нарича най-лошия възможен сценарий — продължи президентът. — Но има и друг сценарий — или дори сценарии — недостигът на „къртици“ може да нанесе също толкова голяма вреда, колкото и всяка „къртица“, която получава пари от друга държава. Следите ли мисълта ми, майоре?
— Надявам се, че да, сър.
— Разузнаването — както вероятно знаете — често е оцветено или може би разводнено или отровено, както научих, от три фактора. Не знам кое е най-лошото. Съперничеството също вреди — хората се стараят тяхната агенция да изглежда добра, а съперническата — лоша и неефективна. Друга злина е да се изпращат такива рапорти, каквито началството иска, или обратното — да не се изпращат сведенията, които не биха се харесали на висшестоящите. Друг недостатък е нежеланието да се признае провалът. Сигурен съм, че разбирате. Вие самият сигурно сте виждали примери за това.
— Да, сър, виждал съм.
— Мат… Секретар Хол и аз — каза президентът — сме съгласни, че сред разузнавателните агенции има тенденция да се разчита на онова, което имат да кажат съперниците. Искам да кажа, в отсъствието на нещо важно, ЦРУ ще излезе с това, което ФБР са им казали или някоя друга агенция е „изровила“. Продължавате ли да следите мисълта ми?
— Да, сър.
— Част от това, изглежда, има нещо с финансирането. Агенциите чувстват, че ако някоя друга агенция дава по-добри резултати в дадена насока, няма смисъл да се полагат усилия в същата насока, което означава да се харчат излишни пари. Човешката природа просто е такава.
— Да, сър, разбирам.
— И тогава на секретар Хол му хрумна идеята, че един от начините да видим какво наистина става, е да разгледаме внимателно и тихо случай, в който е замесена повече от една агенция. Този изчезнал самолет е случай, в който са замесени не само две или три агенции. Няма смисъл да се впускам в по-подробни обяснения, нали, майоре? Ясна ви е ревността между агенциите?
— Не, сър. Запознат съм с мисията си.
— Добре — каза президентът. — В случая с изчезналия „Боинг 727“ агенцията има водеща отговорност. Но на Държавния департамент също е казано да открие каквото може. Както и на Агенцията по разузнаването в рамките на Отдела по отбраната. Както и на отдел Вътрешна сигурност, защото единият от сценариите е, че самолетът може да бъде използван като летяща бомба, за да бъде ударена цел в нашата страна. В тази история няма голяма доза вероятност и правдоподобност, но факт е, че ние просто нищо не знаем. Това, което знаем, е, че не можем да позволим такъв акт на тероризъм да се случи отново. И със сигурност не и в резултат на война между агенциите… или защото някоя от агенциите е решила, че не иска да харчи пари защото: първо, това ще бъде дублиране на усилията, и второ, може да бъде по-добра печалба парите да бъдат похарчени за други цели. И това дава на секретар Хол причина да изпрати някого да открие каквото може. Защото агенцията, както и други агенции, са замесени и той ще има достъп — поне на теория — до данните, които те са успели да получат. От него не се очаква да изпрати екип, а само да проследи действията им с помощта на някой младши служител, който може да бъде освободен от друга дейност. Следите ли, майоре?
— Да, сър. Така мисля.
— И тогава възникна въпросът на кого секретар Хол може да възложи тази мисия. Той каза, че разполага с необходимия човек, и мисли, че и аз ще го харесам, защото той просто е като Върнън Уолтърс. Знаете, разбира се, кой е генерал Уолтърс?
— Да, сър, знам.
— Е, вие като Върнън Уолтърс ли сте, майоре? Говорите свободно няколко езика?
— Да, сър.
— Руски?
— Да, сър.
— Унгарски?
— Да, сър.
— Колко общо?
— Седем или осем, сър — каза Кастило. — Зависи дали испанският и тексаско-мексиканският се смятат за един или два езика.
Президентът се засмя тихо.
— И как така се случи, че говорите руски? — запита той.
— Като бях още дете, майка ми реши, че знанието на руския език ще е полезно, ако руснаците спечелят. Ние живеехме на границата между Източна и Западна Германия, сър.
— А унгарският? — запита президентът.
— Една възрастна леля, която беше унгарка, живееше с нас, сър. Научих го от нея.