Зона 51: Истината
- Автор: Мейер Боб
- Серия: Зона 51 #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Истината». Краткое содержание книги:
Кивотът на завета… Екскалибур… Светият граал… Тайните сили на легендарните артефакти най-после са разкрити. Заложено е бъдещето на Земята. Хора и извънземни се борят за контрол над последната тайна: местонахождението на извънземния кораб-майка, нашият последен шанс за спасение. За командира на Зона 51 Майк Търкот залогът е по-голям отвсякога… защото тайната е погребана в блокираната памет на бившата му любима Лиза Дънкан.
Все още изтощен от извънземните войни, в които загиват повечето от хората му, Майк се хвърля в последния сблъсък — срещу извънземна армия, бореща се за пълна власт. Кодовете за изстрелването на ядрените ракети са в ръцете на извънземните и Земята е изправена пред ядрен холокост. Единствената разменна монета е корабът-майка. Когато започват да текат последните мигове, се разкрива поредната смайваща тайна. Залогът: нашият вид, нашето бъдеще, нашата Земя.
Не получи отговор.
Погледна зелените поля, които се носеха под него. Виеше му се свят. И му беше топло. Тялото му гореше. Пригади му се и той се обърна настрани, за да повърне, ала от гърлото му не излезе нищо. Не си спомняше кога за последен път е ял. Прекалено дълго бе оцелял с прекалено малко. Сега беше зашеметен от прекомерните количества кислород и топлина.
— Трябва веднъж завинаги да сложим край на това — измърмори той, пусна микрофона и припадна.
БЛИЗКОТО МИНАЛО
4.
Околността на езерото Грум, Невада
1942 г.
Докато пазеше равновесие в откритото купе на джипа и стискаше петдесеткалибровата картечница М-2, агентът от УСО си представяше, че е в Северна Африка и пътува в пустинята по следите на Ромеловия Африкански корпус. Предпочиташе да не мисли за това, че картечницата не е заредена.
Шофьорът, специален агент Кавана, правеше всичко възможно да не обръща внимание на по-младия си партньор. Но когато въпреки постоянния вой на вятъра го чу да имитира тракане на картечница с уста, удари спирачки и младежът болезнено блъсна гърдите си в оръжието. Кавана намали и спря. Слезе, отдалечи се на три метра, извади компаса си и провери картата. Искаше да се увери, че ще намерят обратния път.
Намираха се на северозапад от новосъздадената военновъздушна база „Нелис“ и се движеха след облак прах на няколко километра пред тях. Следяха немския агент от Ню Йорк, с влак до Солт Лейк Сити и после с кола до този район, а сега с джип в пустинята. Кавана не можеше да си представи какво прави на това затънтено място немецът, но имаха заповед от самия Донован — Дивия Бил.
УСО — Управление за стратегически операции — беше нова организация, създадена в резултат на войната по подобие на британската ССО, Службата за специални операции, която вършеше черната работа. Шефът на УСО Донован бе казал на Кавана, че британците са им съобщили датата и часа на пристигане на немския агент в Ню Йорк, но че не се знаело каква е задачата му.
— Крамър! — извика Кавана.
Младежът разтриваше гърдите си.
— Какво?
— Ела да погледнеш.
Крамър неохотно остави картечницата и слезе от джипа.
— Какво има?
Кавана просто му показа компаса.
— Виж.
Специалният агент сподави презрителната си въздишка.
— Слънцето е там. Север е натам. — Той посочи натам, накъдето сочеше стрелката на компаса — на сто и осемдесет градуса от севера.
— Наблизо трябва да има голямо находище на руда — каза Крамър.
Кавана се огледа, после погледна картата. Намираха се в пресъхнало езеро, обозначено на картата като „езерото Грум“. Компасът сочеше планината на юг.
Кавана избърса потта от лицето си и полепналите по кожата му песъчинки. И двамата бяха изгорели от слънцето и изтощени. И подсъзнателно изпитваха угризение, че не са на фронта, било то в Тихия или Атлантическия океан. Когато постъпи в УСО, Кавана си представяше как го спускат с парашут в Европа, за да действа в тила на врага, а не как се друса с джип из пустинята в Невада. Погледна си часовника, после се върна при колата и вдигна слушалките на радиостанцията, за да се свърже с „Нелис“.
Чу остро пращене. Изруга и настрои честотата. Отново опита, ала със същия резултат. Превключи на алтернативната честота, но без успех. Погледна планината на юг. Взе бинокъла си и го фокусира. Не можеше да различи автомобила на немеца, но виждаше облака прах, който вдигаше. Право към планината.
— Да тръгваме.
Скочиха в джипа и Кавана потегли напред, като поддържаше ниска скорост, за да не вдига прекалено много прах. И намали още повече, когато облакът пред тях изчезна. В подножието на планината. И спря джипа.
— Сега пък какво има? — попита Крамър.
— Ще изчакаме малко — поради липса на по-добър план, отвърна Кавана.
— Какво прави тук тоя тип, по дяволите?
Специалният агент сви рамене. „Нелис“ се намираше наблизо — голяма авиобаза, но доколкото той знаеше, тук нямаше нищо. Взе бинокъла, но бе прекалено далеч, за да различи нещо.
Крамър въртеше картечницата и обстрелваше въображаем противник. Кавана се зачуди как младежът е успял да попадне в УСО. Сепна се, когато над пустинята изтътна мощна експлозия. Отново погледна през бинокъла и видя, че облакът прах се приближава откъм по-ниската страна на планината.
Специалният агент запали двигателя, включи на скорост и едва не събори Крамър от задната седалка, когато настъпи газта. Опитваше се да разбере какво е намислил немецът, ала нямаше абсолютно никакви податки.
Мина между два големи камъка и спря, забелязал покритата с прах кола на немеца и на десетина метра над нея, на планинския склон, взривена скала — мястото на експлозията. От един скален перваз висеше въже, но не се виждаше какво има над самия перваз.