Бебето е мое
- Автор: Филлипс Сьюзен Элизабет
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
— Отпусни се, Роузбъд. За някой, който толкова го иска, определено си ужасно напрегната.
— Н-нетърпелива съм.
„Моля те, направи ми бебе. Направи ми бебе и ме остави да се махна оттук.“
Щом той погали нежните косъмчета между бедрата й, й се прииска да умре от срам. Потръпна, когато докосването му стана по-интимно и се опита да превърне в страстен стон звука, изтръгнал се от нея. Трябваше да се отпусне. Как би могла да забременее, ако е толкова напрегната?
— Причинявам ли ти болка?
— Не. Разбира се, че не. Никога не съм била по-възбудена.
Кал изсумтя невярващо и се опита да вдигне полата до кръста й, но Джейн я спря около горната част на бедрата си.
— Моля те, не го прави.
— Започвам да се чувствам сякаш отново съм на шестнайсет и се натискам с маце в уличката зад магазина на Делафийлд. — В гласа му се появиха дрезгави нотки, които отсъстваха преди, и Джейн остана с впечатлението, че тази фантазия май не му е неприятна.
Какво ли би било, зачуди се тя, да е тийнейджърка, която се натиска с футболния герой на града в уличката зад някакъв магазин? На шестнайсет вече бе в колежа. В най-добрия случай състудентите й се отнасяха с нея като с по-малка сестричка, в най-лошия подхвърляха ехидни забележки за „малката кучка, прекалено гениална за училищната система“.
Устата му се плъзна по сакото й. Джейн усети влажната горещина на дъха му върху гърдата си и едва не подскочи от леглото, когато устните му намериха зърното й.
Обзе я горещ прилив на желание, толкова неочакван, колкото и силен, когато устните му се сключиха около него и връхчето на езика му го помилва през коприната. Вълна от наситени усещания я връхлетя и се разля в тялото й.
Джейн се съпротивляваше на случващото се. Ако допуснеше да изпита дори миг наслада от ласките му, с нищо нямаше да е по-добра от проститутката, на каквато се преструваше. Това трябваше да е саможертва, в противен случай не би могла да живее със себе си.
Крейг никога не бе отделял внимание на гърдите й, а усещането бе толкова прекрасно.
— О, моля те… Моля те, не прави това.
Тя отчаяно посегна към него и се опита да го издърпа върху себе си.
— Адски е трудно да ти угоди човек, Роузбъд.
— Просто го направи. Направи го най-сетне!
В гласа му прозвуча нещо, което ужасно й заприлича на гняв.
— Както каже дамата.
Пръстите му я разтвориха. А после го почувства да влиза в нея. Извърна глава настрани и като зарови буза във възглавницата, се опита да не заплаче.
Той изруга и понечи да се отдръпне.
— Не! — Стисна го за ханша и заби нокти в твърдото му дупе. — Моля те, недей!
Кал спря.
— Тогава обвий крака около мен.
Тя се подчини.
— По-плътно, по дяволите!
Джейн го направи и стисна очи, когато той се задвижи бавно в нея.
От разтягането я заболя, но бе очаквала бруталната му воинска сила да й причини болка. Онова, което не предугади обаче, бе колко скоро тя се превърна в топлина. Движенията му не бяха бързи — дълбоки, бавни тласъци от коприна и стомана, от които в тялото й се разгънаха спирали от наслада.
Потта му овлажни ефирната бариера на дрехите й. Той пъхна ръце под нея и като улови ханша й, го повдигна, намествайки я по такъв начин, че горещи спазми обляха тялото й. Възбудата й нарастваше, докато тя се мъчеше да я потисне. Защо Крейг не я беше любил така поне веднъж?
Фактът, че намира удоволствие в секса с непознат, я изпълваше със срам и докато усещанията се усилваха, опита да се съсредоточи върху работата си, извиквайки в главата си мисли за топ кварките, с които се занимаваше. Ала умът й отказваше да се фокусира върху мисли за субатомни частици и тя разбра, че трябва да действа, ако не иска футболистът да я доведе до оргазъм, нещо, което би било непростимо. Стегна се, въпреки че умът й я предупреждаваше колко е опасно да събужда гнева на един воин.
— Цял… цял ден ли ще ти отнеме?
Бонър се вкамени.
— Какво каза?
Джейн преглътна и придаде на гласа си мека дрезгавина.
— Чу ме. Мислех, че уж си невероятен любовник. Защо ти отнема толкова време?
— Толкова време? — Той се отдръпна достатъчно, за да може да я изгледа свирепо. — Знаеш ли какво? Ти не си наред!
А после потъна в нея.
Тя прехапа устни, за да не изкрещи, когато той хлътна още по-дълбоко. А после пак. И пак.