Град на изгубени души

Себастиан вече бе сложил крак на първото стъпало, когато Джейс го повика:

— Почакай. Ето ги тук. Заведени са под „Магия, несмъртоносни”.

— Несмъртоносни? Че какво им е забавното? — проточи Себастиан, но все пак свали крак

от стъпалото и се върна при Джейс. — Библиотеката си я бива — отбеляза той, четейки

заглавията, покрай които минаваше. — „Отглеждане на духчета като домашни любимци”,

„Разбулени демони”. — Той извади последната книга и се изсмя, ниско и продължително.

— Какво има? — Джейс вдигна глава и ъгълчетата на устата му подскочиха.

Клеъри толкова отчаяно копнееше да се втурне по стълбите и да се хвърли в прегръдките му

че отново трябваше да прехапе устни. Болката беше остра като киселина.

— Порнография — отвърна Себастиан. — Виж. „Разбулени демони”.

Джейс се приближи зад него, слагайки длан на ръката му, докато четеше над рамото му.

Беше като да го види с Алек — някой, с когото се чувстваше толкова удобно, че можеше да

го докосне, без да се замисли… ала ужасно, неправилно, обърнато с главата надолу.

— Добре де, как изобщо разбра?

Себастиан затвори книгата и лекичко го тупна с нея по рамото.

— За някои неща знам повече от теб. Е, взе ли книгите?

— Да. — Джейс вдигна тежка наглед купчина от близката маса. — Имаме ли време да

отскочим до моята стая? Мога да си взема някои неща…

— Какво ти трябва?

Джейс сви рамене.

— Най-вече дрехи, както и някои оръжия.

Себастиан поклати глава.

— Твърде е опасно. Влизаме и се измъкваме възможно най-бързо. Можем да вземем само