Версия Пеликан

— Нищо не намеквам, по дяволите. Съобщавам на вас, мистър Коул, и на вас, господин президент, че, да, на практика много хора са участвали в заговора за убийство на двамата съдии. Извършителят може да е само един или пък двама, но им е била оказана значителна помощ. Всичко стана прекалено бързо, изкусно и добре организирано.

Коул изглеждаше доволен. Той се изправи и пак сключи ръце на гърба си.

— Тогава кои са заговорниците? — запита президентът. — Кого подозирате?

Войлс пое дълбоко дъх и сякаш се отпусна на стола. Той затвори куфарчето и го остави в краката си.

— В момента не разполагаме с конкретно име, само с няколко доста добри предположения. И всичко трябва да се държи в пълна тайна.

Коул направи пъргаво нова крачка напред.

— Разбира се, че разговорът ни е поверителен — озъби се той. — Намирате се в Овалния кабинет.

— Бил съм тук и преди, много пъти при това. Бил съм тук, когато още сте имали жълто около устата, мистър Коул. Все нещо изтича където не трябва.

— Струва ми се, че и при вас има течове — не се предаде Коул.

Президентът вдигна ръка.

— Всичко ще си остане между нас, Дентън. Имаш думата ми.

Коул отстъпи крачка назад. Войлс наблюдаваше президента.

— Върховният съд започна работа в понеделник, както знаете, и от няколко дни градът е пълен с маниаци. От две седмици наблюдаваме различни движения. Знаем, че най-малко единайсет членове на Подземната армия са във Вашингтон поне от седем дни. Днес разпитахме двама и ги пуснахме. Знаем, че тази група има възможността, а и желанието за подобно нещо. Засега това е най-вероятната следа. Утре може да се окаже, че е някой друг.

Коул не беше особено впечатлен. Подземната армия фигурираше във всички списъци.

— Чувал съм за тях — заяви като последен глупак президентът.

— О, да. Стават все по-известни. Смятаме, че те са убили един федерален съдия в Тексас. Но не можем да го докажем. Много успешно боравят с експлозивите. Подозираме, че са замесени в поне стотина бомбени атентати срещу клиники, където се извършват аборти, порно театри и клубове на хомосексуалисти из цялата страна. Те са точно от тоя тип хора, дето мразят Розенбърг и Дженсън.

— Други подозирате ли? — запита Коул.

— Има една нацистка групичка, нарича се Бяла съпротива. Наблюдаваме ги от две години. Действат от Айдахо и Орегон. Лидерът им произнесе реч в Западна Вирджиния миналата седмица, а в района е вече от няколко дни. Забелязали са го в понеделник сред демонстрантите пред Върховния съд. Ще се помъчим да поговорим с него утре.

— Нима тези хора са професионални убийци? — продължи да пита Коул.

— Е, не дават обяви във вестниците, знаете. Съмнявам се някоя група сама да е извършила убийството. Просто са наели убийците и са подали нужната информация.

— И така, кои са убийците! — попита президентът.

— Откровено казано, може никога да не узнаем.