Версия Пеликан

— Да, ама от къде на къде в такава комбинация? Розенбърг е ясен, но защо пък Дженсън? Защо не Макдауъл или Янт? И двамата са много по-последователни либерали от Дженсън. Просто няма логика. — Калахан седна на един плетен стол до балконската врата и разроши коса.

— Ще ти донеса още кафе — рече Дарби.

— Не, не. Събудих се вече.

— Как ти е главата?

— Щеше да е добре, ако бях поспал още три часа. Май ще отменя лекцията. Не съм в настроение.

— Страхотно.

— По дяволите, не мога да повярвам. Този глупак сега ще определи двамата нови кандидати. Това означава, че осем от деветте съдии ще бъдат избрани от републиканците.

— Е, трябва първо да бъдат одобрени.

— Няма да си познаем Конституцията след десет години. Ама че гадория.

— Затова и ги убиха, Томас. Някой или някои искат друг Върховен съд, съд с абсолютно мнозинство на консерваторите. Изборите са догодина. Розенбърг е, или беше, на деветдесет и една. Манинг е на осемдесет и четири, Янт на осемдесет и нещо. Може да умрат скоро, но може и да живеят още десет години. Може следващият президент да е демократ. Защо да се поемат рискове? По-добре да ги убием сега, една година преди изборите. Звучи напълно логично, ако човек е настроен да мисли така.

— Защо тогава Дженсън?

— Той беше едно недоразумение. И очевидно е бил по-лесна жертва.

— Да, но той си беше в общи линии твърде умерен, с някой друг завой наляво от време на време. И беше предложен от републиканец.

— Искаш ли един коктейл? Водка с доматен сок и резенче лимон?

— Защо не? Ама след малко. Сега се опитвам да разсъждавам.

Дарби се облегна назад, отпи от кафето и се загледа в слънчевата светлина, струяща откъм балкона.

— Помисли си само, Томас. Моментът е просто идеално подбран. Нови избори, определяне на кандидатури, политика и тъй нататък. А сега си помисли за насилието и всичките ония радикали, фанатици, противници на аборта и хомосексуализма, арийци и нацисти, помисли си за всичките ония организации, които са в състояние да извършат убийство, и за всичките заплахи срещу Върховния съд. Абсолютно подходящ момент някоя неизвестна, невзрачна групичка да ги премахне с един удар. Отвратително е, но моментът е просто идеален.

— И коя е тая групичка?

— Кой може да знае?

— Подземната армия?

— Човек трудно може да нарече точно тях невзрачни. Те убиха съдията Фернандес в Тексас.

— Като че ли използват бомби, а?

— Да, специалисти са по пластичните експлозиви.

— Отпадат.

— Сега-засега никой не отпада. — Дарби се изправи и завърза халата си. — Хайде, ела. Ще ти направя един хубав коктейл.

— Само ако ми правиш компания и пиеш с мен.

— Ти си професор, Томас. И можеш да си отменяш лекциите, ако пожелаеш. Аз съм студентка и…