Ридание

      Но той проговори пръв.

      –  Трябва да ти призная нещо.

      Сърцето ми спря за миг. Имах ужасното предчувствие, че знам какво ще ми каже, и исках да си запуша ушите. Недей, Джеймс. Ти си най-добрият ми приятел.

      Не го каза. От устата му излезе нещо съвсем различно.

      –  Аз съм донякъде... екстрасенс. – Направи пауза. – Можеш вече да се смееш. Но само за малко. Петнайсет секунди е подходящо време, няма да го сметна за грубо.

      Не се засмях.

      –  Вярвам ти.

      –  О... Добре, това прави нещата много по-лесни, нали? – Джеймс погледна неловко към къщата и прокара пръсти през кестенявата си коса. – Само да знаеш, че не съм много добър. Но имам някои проблясъци, наречи го „силна интуиция”, и обикновено се оказват верни. Когато денят ще бъде шантав, винаги имам странно усещане още от сутринта. Не че става много често. Питър ми е казвал, че и на него му се е случвало. – Питър е по-големият му брат, който замина за Калифорния със своята рок банда, за да търси слава и пари. Джеймс го е издигнал в култ, а аз също мисля, че е готин, и освен това е може би единственият друг човек освен Джеймс извън семейството ми, с когото мога да говоря.

      Той продължаваше да седи със замислен вид срещу мен и хапеше нервно устни.

      –  Вчера беше такъв странен, шантав ден. Днес също. Имах предчувствие, че ти предстоят неприятности, и затова си тръгнах по-рано от репетицията. Какво става?

      Внезапно ми се стори глупаво, че не съм му разказала всичко от самото начало. Затова го направих. Пропуснах някои подробности – като момента, в който Люк ме докосна, или усещането, което изпитах, когато доближи устни до ухото ми – но останалото не спестих, поне дотолкова, доколкото си спомнях.

      Джеймс взе ключа, който Люк ми беше дал, после и пръстена от баба ми, и започна да ги изучава съсредоточено.

      –  И двата са железни. Странно, нали?

      –  Странно „ха–ха” или „плашещо странно”?

      Подаде ми ги отново.

      –  Странно тайнствено.

      –  Аха. Значи плашещо странно.

      Той ме погледна непреклонно.

      –  Не започвай. Аз съм шегаджията в нашата връзка. – Наблюдаваше ме как прибирам ключа в джоба си и си слагам пръстена. – Смята се, че желязото пази от зли свръхестествени създания. Ако си падаш по тези магически друидски глупости де.

      Не можах да се въздържа да не го подразня.

      –  Ако са магически друидски глупости, защо знаеш толкова много за тях?

      –  Мъжът в днешно време трябва да е добре образован.

      –  Е, баба си пада по тези неща. Тя е наясно с всички холистични–природни–духовни истории, които някой някога е измислил. Космическите потайности. Веднъж дори ми каза какъв е цветът на аурата ми.