Сапфиреносиньо

— Възможно е да не са такива заради теб, а заради жена ти — промърморих аз.

Лукас въздъхна.

— Откакто преди два месеца Люси за пръв път се появи тук, всички се шегуват с мен, защото тя има червена коса, същата като на момичето, от което се интересувам. Но Люси не поиска да ми издаде за коя жена ще се оженя. Според нея е възможно да премисля и тогава вие няма да бъдете родени.

— Явно решаващото няма да е цветът на косата, а генът за пътуване във времето, която твоята бъдеща жена носи в себе си. По това вече сигурно си я разпознал.

— Точно това е забавното в случая. — Лукас приседна по-напред в стола си. — Намирам за… ъъъ… привлекателни две момичета от родословната линия на Нефрит — субект номер четири и субект номер осем.

— Аха — казах аз.

— Знаеш ли, положението е такова, че в момента просто не мога да взема решение. Може би едно малко напътствие от твоя страна ще премахне несигурността ми.

Повдигнах рамене.

— От мен да мине. Баба ми, тоест твоята съпруга, е лей…

— Недей! — извика Лукас, вдигайки отбранително ръце. — Размислих, все пак е по-добре да не ми казваш. — Притеснено се почеса по главата. — Това е училищната униформа на „Сейнт Ленъкс“, нали? Разпознавам герба върху копчетата.

— Точно така — отвърнах и огледах тъмносиньото си сако. Явно мадам Росини бе изпрала и изгладила униформата ми, защото изглеждаше като нова и миришеше на лавандула. Освен това беше направила и нещо със сакото, защото сега то ми стоеше много по-добре.

— Моята сестра Маделин също посещава „Сейнт Ленъкс“. Но заради войната едва сега ще завърши.

— Леля Мади? Не знаех.

— Всички момичета от семейство Монтроуз посещават „Сейнт Ленъкс“, както и Люси. Тя има същата униформа като твоята. На Мади е тъмнозелена с бяло, като полата е карирана… — Лукас се прокашля — хм… в случай че те интересува… но сега е най-добре да се концентрираме и да помислим защо се срещнахме днес тук. И така, да приемем, че ти си написала тази бележка…

— По-точно казано „ще напишеш“.

— … и при някое от бъдещите ти посещения ще ми я предадеш. Защо, според теб, си го направила?

— Имаш предвид „защо ще го направя“? — Въздъхнах. — Някак си има логика. По всяка вероятност можеш да ми обясниш една камара неща. Не знам… — Безпомощно погледнах моя млад дядо. — Познаваш ли добре Люси и Пол?

— Пол де Вилърс идва, за да елапсира, от януари. Оттогава в своето време той е остарял с две години. Звучи направо страховито. А Люси дойде тук за пръв път през юни. В повечето случаи аз се грижа за двамата по време на посещенията им. Обикновено е много… забавно. Помагам им с домашните. И трябва да кажа, че Пол е първият Де Вилърс, който ми е симпатичен. — Той отново се прокашля. — Ако идваш от 2011-а би трябвало да ги познаваш. Представата, че междувременно двамата наближават четирийсетте, е доста странна. Поздрави ги от мен.