Сапфиреносиньо

— Хрумна ми как ще го направим — каза Лукас с нарастващо въодушевление. — Следващия път, когато попаднеш в тази стая, просто ела при мен! Кабинетът ми е на втория етаж! Трябва да минеш само покрай два караулни поста, но това няма да е проблем, ако кажеш, че си се загубила. Ти си моята братовчедка Хейзъл от провинцията. Още днес ще започна да разказвам на всички за теб.

— Но господин Уитман каза, че тук винаги е заключено, а пък и не знам точно къде се намираме.

— Разбира се, ще ти трябва ключ. И паролата за деня. — Лукас се огледа. — Ще ти поръчам ключ и ще го скрия тук някъде. Същото важи и за паролата, ще я запиша на бележка и ще я сложа при него. Най-добре някъде в стената. Ето тук камъните са хлабави, виждаш ли? Може би ще успеем да издълбаем кухина. — Той се изправи, провря се между вехториите и клекна пред стената. — Виж, ето тук. Ще се върна с инструменти и ще направя перфектно скривалище. Следващия път, когато дойдеш, трябва само да издърпаш този камък и ще намериш ключа и паролата.

— Но камъните са дяволски много — възразих.

— Просто запомни този тук, пети ред отдолу, някъде в средата. По дяволите, нокътят ми! Както и да е, това е планът и според мен е добър.

— Но от сега нататък ти ще трябва всеки ден да слизаш тук долу, за да подменяш паролата. Как ще стане това? Не следваш ли в Оксфорд?

— Паролата не се сменя всеки ден — отвърна Лукас. — Понякога цели седмици е една и съща. А и това е единствената възможност да си уредим среща. Запомни този камък. Ще приложа и план, за да можеш да намериш пътя до горе. Оттук минават тайни тунели през половината Лондон. — Погледна часовника си. — А сега нека отново седнем и напишем някои бележки, за да систематизираме информацията. Ще видиш, че накрая ще сме много по-наясно.