Мисията на посланика

Сери се замисли над въпроса на Гол. Собственичката на пивницата, която предлагаше различни странични „услуги“, беше стара приятелка от детинство. Сери й помогна да отвори заведението, когато пет години по-рано бе починал съпругът й — старото приятелче на Сери, Херин. Хората му пречеха на бандите да я изнудват за пари срещу защита. Дори да нямаха толкова здрава връзка помежду си и дори да не му беше благодарна за цялата помощ, тя му дължеше пари и познаваше достатъчно добре Крадците, за да знае, че никой не може да ги предава, без да си понесе последствията.

— Повече… отколкото на който и да е друг.

Гол се изсмя рязко.

— Което не е кой знае какво.

— Не, но вече й казах да наглежда Аний, макар да не знае защо. Досега не ме е подвеждала.

— Тогава няма ли да й се стори странно, ако поискаш да ти доведе момичето за разговор на четири очи?

— Странно, не… но ще й бъде любопитно — Сери въздъхна. — Хайде да приключваме с това.

Гол се изпъна.

— Ще ида да подреждам разни неща навън и ще се погрижа никой да не подслушва.

Сери го изгледа и кимна. Телохранителят му тръгна към вратата, а Крадецът погледна пред прозореца и видя, че предишният клиент е заменен от друг. Аний гледаше мъжа, който прокара пръст по острието на един от ножовете й, за да провери остротата му.

— И се погрижи докато е тук, някой да наблюдава сергията й.

— Разбира се.

След няколко минути четирима мъже излязоха от пивницата и се приближиха до сергията на Аний. Сери забеляза, че останалите търговци се преструват, че не им обръщат внимание. Единият от мъжете каза нещо на Аний. Тя поклати глава и го погледна. Когато той се пресегна към ръката й, тя отстъпи назад, със светкавична скорост измъкна отнякъде нож и го насочи към него. Той вдигна помирително ръце.

Последва дълъг разговор. Аний бавно свали оръжието, но нито го прибра, нито свали поглед от мъжа. На няколко пъти стрелна с очи пивницата. Най-накрая вирна брадичка и докато той отстъпваше от сергията й, се плъзна покрай него и се затича към пивницата, прибирайки ножа си.

Сери издиша бавно дъха си, който бе задържал доста дълго време и осъзна, че стомахът му се е свил, а сърцето му бие твърде бързо. Внезапно му се прииска да се беше наспал предишната нощ. Искаше му се да е в най-добра форма. Да не допуска никакви грешки. Да не пропусне момента за единствената среща с дъщеря си, която смяташе, че може да си позволи. Не беше говорил с нея от години, когато тя бе още дете. Сега беше млада жена. Младежите сигурно се бореха за вниманието и постелята й…

„Не трябва да мисля твърде много за това“ — каза си той.

После чу приближаващи се гласове и стъпки от стъпалата пред стаята му. Сери си пое дълбоко дъх и се обърна към вратата. Настъпи миг тишина, после познат мъжки глас каза нещо и стъпките продължиха.

Когато тя се появи на вратата, Сери се запита дали да не й се усмихне, но знаеше, че няма да успее да открие достатъчно веселие в себе си, за да изглежда убедително. Вместо това предпочете да отвърне на погледна й със сърдечна сериозност, или поне така се надяваше.