Грей [bg]

— Ана, къде си, мама му стара!

Тя се киска отново. Мама му стара, присмива ми се!

Пак ми се присмива!

— В Портланд. Далечко е от Сиатъл.

— Къде в Портланд?

— Лека нощ, Крисчън.

Тя прекъсва.

— Ана…

Тя ми затвори! Зяпвам телефона и не мога да повярвам. Никой досега не си е позволявал да ми затвори телефона!

— Какъв е проблемът? — провиква се Елиът от канапето.

— Пиянско обаждане. — Поглеждам го, а той ме зяпа с отворена уста.

— За теб ли беше?

— Да. — Натискам копчето за повторно набиране, като се опитвам да се овладея и да потисна безпокойството си.

— Здравей. — Тя се обажда задъхано и срамежливо. Вече е на по-тихо място.

— Идвам да те взема. — Гласът ми е леденостуден, мъча се да овладея гнева си. Затварям телефона.

— Трябва да отида да взема едно момиче и да го прибера у тях. Ще дойдеш ли?

Елиът ме е зяпнал така, сякаш са ми поникнали три глави.

— Ти? С момиче? Това трябва да се види.

И започва да се обува.

— Първо трябва да позвъня. — Влизам в спалнята му. Дали да звънна на Барни, или на Уелч? Барни е старшият инженер в телекомуникационния отдел на компанията ми. Технически гений. Само че онова, което искам, не е съвсем законно.

По-добре да не замесвам компанията си.

Звъня на Уелч и след секунди чувам дрезгавия му глас.

— Господин Грей?

— Трябва да разбера къде се намира Анастейжа Стийл в момента.

— Така. — Следва кратко мълчание. — Оставете на мен, господин Грей.

Знам, че това е незаконно, но тя може да се забърка в неприятности.

— Благодаря.

— Ще ви звънна след две минутки.

Когато се връщам в хола, Елиът потрива доволно ръце и се хили.

— Не бих изпуснал подобно нещо за нищо на света — злорадства той.

— Отивам да взема ключовете от колата. След пет минути те чакам в гаража — ръмжа аз, без да обръщам внимание на самодоволното му лице.

Барът е претъпкан. Пълен е със студенти, решили да си прекарат страхотно. От колоните дъни някакъв тъп рок, дансингът е наблъскан с гърчещи се тела.

Обстановката ме кара да се чувствам стар.

Тя е някъде тук.

Елиът влиза след мен.

— Виждаш ли я? — опитва се да надвика шума. Докато оглеждам помещението, зървам Катрин Кавана. Тя е с приятели, до един мъже, седят в сепаре. Ана не се мярка, но масата е отрупана с чаши за шотове и халби бира.

Да видим сега дали госпожица Кавана е предана на приятелката си като Ана на нея.

Тя ме поглежда изненадано, когато пристъпваме към масата ѝ.

— Катрин — започвам вместо поздрав и тя ме прекъсва преди да успея да попитам къде е Ана.

— Крисчън, каква приятна изненада да те видя тук — опитва се да надвика шума. Тримата на масата зяпат мен и Елиът враждебно.

— Бях наблизо.

— Кого си довел? — Тя се усмихва прекалено подкупващо на Елиът и ме прекъсва отново. Каква досадна жена!

— Това е брат ми Елиът. Елиът, запознай се с Катрин Кавана. Къде е Ана?

Тя отправя на Елиът още по-широка усмивка и аз оставам изненадан от неговата.

— Май излезе навън да глътне малко чист въздух — отвръща Кавана, без да ме погледне. Интересува я единствено господин Изчукай ги и чупката. Е, с нея съм дотук.