Натоварени със зло

В „Младежки новости“ има съобщение за вчерашния концерт на Джихангир: „Среща с новата песен“. С патетичен тон се описва радостта на градските любители на синхросонга от срещата с най-популярния и най-любимия Марко да Вега. Нови текстове… нов маниер… съвсем нов съпровод… „За съжаление краят на тази вълнуваща среща беше помрачен от хулиганските прояви на най-незрялата част от слушателите. Независимо кой е инициаторът на тези прояви — гостуващи «бодливци», местни флорове или просто пийнали студенти, за тях не може да има прошка и оправдание. Ние сме уверени, че милицията, подпомогната от обществеността, в най-скоро време ще открие и строго ще накаже разпусналите се хулигани“.

В „Градски известия“ една колонка със заглавие „Нощен пандемониум“14. На стадиона нямало никакъв празник на синхросонга. Имало отвратително нощно сборище на вещици и зли духове. Четири хилядна тълпа, главно от така наречените флорове, устроила страхотно сбиване, съпроводено с прояви на вандализъм. Стадионът е понесъл значителни щети. Разбити са няколко коли. По близките здания не е останало нито едно здраво стъкло. Няколко души пострадали от хулиганите са откарани в болница. Няколко десетки са задържани. Органите на милицията водят разследване. Вестникът неведнъж е писал против това да се канят в нашия град тези така наречени „повелители на духа“. Този нощен пандемониум е поредното, макар и печално доказателство за нашата правота.

Ирка и Мигел твърдят, че нищо подобно не е имало. Всичко било много шумно, но съвсем мирно.

На кого да вярвам?

Преди лягане отидохме да побъбрим с Г. А. Серафима Петровна поднесе специален сладкиш със сладко от кайсии. Отначало уж си говорехме просто така, за едно, за друго, а после изведнъж се оказа, че разговаряме за престъпността. (Не се и съмнявам, точно Г. А. е насочил разговора към тази тема. Кога именно? Как? И защо аз пак съм изтървал този момент?)

Мисля, че в наше време има три главни фактора, които в своето съчетание правят от човека престъпник. Първо, системата за възпитание, която не е могла да открие и да създаде възможност в човека да се прояви някакъв талант, който да го направлява и да му служи за опора. Той е оставен да се мята като риба на сухо. Второ, човек трябва да бъде генетично предразположен към авантюри: рискът трябва да поражда у него положителни емоции. Трето, духовната нищета — когато духовните стремежи на човека са потиснати от материалните желания. Наоколо е пълно с прекрасни неща: коли, птери, разкошни момичета, хубаво лапане, а, ако искаш, и наркотици. Да работи и да изкарва пари за всичко това, му е скучно и тежко, защото човекът няма любима работа. Той, обаче, силно желае да го има. Тогава започва да взема това, което според действащото право не му принадлежи, като рискува свободата си, рискува живота си и човешките условия на живот. При това го прави с удоволствие и даже с наслада, защото рискът е заложен в гените му.