Кралица на кошмара
- Автор: Блейк Кендар
- Серия: Anna #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1770-3
- Переводчик: Георги Иванов Иванов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Кралица на кошмара». Краткое содержание книги:
Неговите приятели му повтарят, че Анна се е жертвала, за да може Кас да живее – не за да броди по улиците като мъртвец. Кас знае, че те са прави, но никое живо момиче не може да се сравнява с мъртвото момиче, в което той се е влюбил.
Сега той вижда Анна навсякъде – понякога в кошмарите си, понякога като видение наяве. Но нещо не е наред. Анна изглежда измъчена, смазана от тежестта на нещо невидимо за Кас. Най-накрая Кас разбира – Анна е в Ада!
Тя го е спасявала повече от веднъж, сега е време той да върне услугата.
– Добре – казва Томас. Кима на Кармел и взима ръката ѝ в своята. – Според мен само се заблуждаваме, ако си мислим, че имаме избор. Каквото се случва, се случва въпреки нас и не мисля, че ще спре. Освен ако наистина не унищожим камата.
Малко след това си тръгват, а аз прекарвам следобеда надрусан с обезболяващи, като се опитвам да не мисля за Анна и какво може да се случва с нея. Постоянно си гледам телефона, чакам Гидиън да се обади, но той не го прави. И часовете се нижат.
Когато майка ми се прибира привечер, ми прави безкофеинов чай и слага лавандула, за да лекува раните отвътре. Не е отвара. Няма заклинания. Вещерството и фармацевтиката не се смесват. Но и без допълнителна магия чаят ми действа облекчаващо. Плюс това вече изпих още едно хапче, защото имах чувството, че раменете ми имат намерение да се откачат от тялото. Вече усещам ефекта и ми се ще да пропълзя под завивките и да се събудя в неделя.
Когато влизам в спалнята си, наполовина очаквам Тибалт да се е свил на тъмносиньото ми одеяло. И защо не? Щом като мъртвата ми приятелка може да се завърне от другата страна, тогава сигурно и убитата ми котка може. Но там няма нищо. Намъквам се в леглото и се опитвам да наместя удобно възглавниците. За нещастие изгорените рамене правят това почти невъзможно.
Когато затварям очи, хлад започва да пълзи по краката ми. Температурата в стаята рязко е паднала, като че ли някой е отворил прозорец. Ако въздъхна, сигурно ще се вдигне облаче пара. Под възглавницата камата на практика звънти.
– Не може наистина да си тук – казвам на глас, убеждавайки сам себе си. А може би за да го превърна в истина с волята на думите си. – Ако наистина беше ти, нямаше да е по този начин.
Откъде знаеш, Касио? Нито веднъж не си бил мъртъв? Аз съм била мъртва много пъти.
Оставям очите ми да погледнат напред, само колкото да видя босите ѝ крака в ъгъла до гардероба ми. И още малко, до белия подгъв на роклята ѝ под коленете. Не искам да гледам по-нагоре. Не искам да видя как троши собствените си кости или как се хвърля през прозореца ми. А и шибаната кръв може да си стои вътре в носа ѝ, благодаря ви за вниманието! Така е по-ужасяваща, отколкото преди с черните вени и извиващата се коса. Знаех как да се справям с Анна в рокля от кръв. Тази празна черупка на Анна Корлов… не я разбирам.
Фигурата в ъгъла е наполовина в сянка и не е по-телесна от лунната светлина.
– Не може да си тук. Няма как. Защитното заклинание на майка ми все още действа в тази къща.
Правила, правила, правила. Вече няма правила.
А, така ли. Така ли е вече? Или си просто плод на въображението ми, както казва Кармел? Може би ти дори не си ти. А си само измама.
– Цяла нощ ли ще стоиш там? – питам. – Искам да поспя малко, така че ако има нещо умопомрачително гадно, което искаш да ми покажеш, давай и да се свършва.
Поемам остро въздух и голяма буца се надига в гърлото ми, когато краката ѝ тръгват към леглото ми с малки, влачещи се стъпки. Идва толкова близо, почти мога да я докосна. После се навежда и сяда до краката ми, а аз виждам лицето ѝ.
Очите на Анна са си нейните очи и тази гледка ме отрезвява от всички лекарства, все едно някой ми е изсипал ледена вода в пазвата. Изражението на лицето ѝ е точно както е в представите ми. Сякаш ме познава. Сякаш помни. Взираме се един в друг много дълго време. Тръпка минава през цялото ѝ тяло и то премигва като кадър от стара лента.
– Липсваш ми – прошепвам.
Анна затваря очи. Когато ме поглежда отново, очите ѝ са кръвясали. Вълна от болка минава през нея и тя стиска зъби, когато въображаеми рани се отварят и затварят по гръдния кош и ръцете ѝ като гротескни цветя, които разцъфват в червено и пак изчезват.
Нищо не мога да направя, за да ѝ помогна. Дори не мога да държа ръката ѝ. Тя не е тук наистина. Раните горят раменете ми и аз потъвам отново във възглавницата и известно време седим безмълвни в споделена болка. Държа очите си отворени, колкото мога да издържа, защото тя иска да видя всичко това.
Глава седма
Накрая ми писва да чакам и сутринта звъня отново на Гидиън. Около половин минута чувам само сигнала за свободно и започвам да се чудя дали нещо се е случило с него, когато той вдига.
– Гидиън? Къде беше досега? Получи ли съобщението ми?
– Рано тази сутрин. Щях да се обадя, но при вас беше нощ. Звучиш ужасно, Тезеус.
– Трябва да видиш как изглеждам.