Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
Същата вечер Кат лежеше в леглото си и гледаше тавана. Затвори очи и се опита да си представи лицето на Джинкс, но това не беше лицето, което беше видял за последен път. Беше по-младо — Джинкс на дванадесет или тринадесет години. Не можеше да оформи в съзнанието си образа й от по-късните години. Започна да се пита дали не би го забравил съвсем.
— Идвам, детето ми — каза гой в тъмнината. — Идвам да те прибера.
9.
— Кат? Блуи е. Мисля, че намерих нашия самолет.
— Чудесно, Блуи. Колко ще ми излезе?
— Около седемдесет и пет хиляди — това е продажната цена. Ще трябва да се направи годишен преглед за около петстотин до хиляда, да се купят навигационен „Лоран“ и горивомер — кажи го, още шест хиляди. Необходими са и някои промени в горивната система. Значи общо около деветдесет хиляди.
— Да. Звучи добре. Мога ли да го видя?
— Разбира се. Аз също искам да го видиш. Аз съм на… как се казва това загубено летище?
— „Пийчтрий Декалб“?
— Точно така! Самолетът е пред кулата. Боядисан е в червено и бяло. На опашката му има номер 123 Танго.
— Вече ми харесва — засмя се Кат. — Ще бъда там след половин час.
Когато пристигна, Кат паркира колата близо до кулата и започна да търси лек двумоторен самолет с такъв номер на опашката, но без успех. Блуи излезе от някакъв хангар и посочи един самолет. Кат спря погледа си върху едномоторен „Чесна“ и се закова на място.
— Исусе Христе! Блуи, искаш да летим над хиляда мили океан в едномоторен? Това нещо не е много по-голямо от дребосъка, на който се учих да летя.
— Слушай, приятел — каза снизходително Блуи, — нека ти обясня някои неща за самолетите. Първо, нивото на авариите с фатален изход при едномоторните и двумоторните е еднакво. Второ, при неизправност в двигателя на двумоторен ще имаш големи трудности с управлението. Необходимо е много време да се научи човек да лети на двумоторен с единия двигател, а където съм бил аз, не предлагат подобен вид занимания. Пък и едномоторният има известни предимства при горивото. За прелитане над вода предпочитам един добре поддържан едномоторен.
— Ами…
— Това е „Чесна 182 ПК“. ПК означава прибиращ се колесник. Тоя е много по-добър от сто петдесет и двойката, на която си се учил. Вдига сто и осемдесет мили в час и мога да го приземя и отлепя на 230-метрова писта. Може да вдигне всякакъв товар при пълен с гориво резервоар, а самолетите, които могат да го направят, не са много. Двигателят му е навъртял само четиристотин часа, а е предназначен за две хиляди часа между ремонтите; оборудването му е добро и има резервоари за дълги разстояния. Плащаме около пет хиляди над пазарната цена, но бързаме, а и такива хубави самолети не се намират лесно. Ако ти се виси тук още две-три седмици, докато намеря подходящ двумоторен и се науча да летя на него с един работещ двигател, нямам нищо против, но това тук е дяволски добър самолет. Какво мислиш да правиш?
Кат вдигна ръце и му показа, че се предава.
— Купуваме го.
— Добре. За колко време можеш да се върнеш тук с чек за седемдесет и пет хиляди долара, които трябва да платим на „Епс еър сървиз“?
— Ще трябва да остане за утре сутринта — каза Кат, след като погледна часовника си.
— Хубаво. Ще ги накарам да започнат годишния преглед. Ако механикът не срещне някаква неочаквана трудност, ще можем да излетим след около три дни.
— Толкова много?
— Това е добър срок за годишен преглед и монтаж на допълнително оборудване. Ще спрем и във Флорида за сал. Ще те закарам в Колумбия след по-малко от седмица, ако нямаме ураган.
— Добре. Получаваш парите утре сутринта.
— Кат, ще трябва да вземеш доста пари със себе си.
— Колко?
— Ами модификацията във Флорида ще достигне няколко хилядарки, ще трябва да подкупваме доста хора на юг от границата, а в Амазония и Гуахира не вземат чекове на „Американ експрес“. Ще купуваме стоки и услуги от хора, които са свикнали да работят с клиенти, които плащат с шепи, пълни със стодоларови банкноти. Няма да е добре да не ти стигнат парите там.
— Мога да уредя банката да ми изпрати каквото ми е нужно.
— Ще бъдем в места, където това няма да е удобно или дори възможно.
— Добре тогава. Колко?
Блуи сви рамене.
— Ами смятам, че трябва да имаш стотина хиляди като джобни пари, за да могат хората да те приемат сериозно. Освен това говорим и за вероятен откуп, нали? Ако намерим дъщеря ти жива, може да трябва да я откупите от този, който я притежава.