Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— Разбирам — каза Кат, защото не знаеше какво друго да каже.
Кат имаше пред себе си три напрегнати дни. Плати за самолета, а след това се срещна с шурея си.
Бен слушаше мълчаливо.
— Кат, това е откачена работа, но на твое място бих направил същото. Нямаш друг избор, нали?
— Благодаря ти, Бен — отговори Кат. — Все още имаш моите пълномощия. Прави каквото смяташ, че е най-добро за бизнеса.
— Имахме две проучвания за изкупуване. Това ще означава страшно много пари за запасите ни.
— Прави каквото сметнеш за добро, но не ме обвързвай с трудов договор. Не съм сигурен, че ще мога да се съсредоточа отново върху бизнеса.
— Разбирам — каза Бен.
— Ще ти се обадя оттам, когато имам възможност.
— Добре. Ще ти предам, ако има нещо важно в пощата.
Кат се срещна с адвоката си и си направи ново завещание. Остави всичко на Джинкс. В случай че не е жива, направи голямо дарение на университета, в който беше учил, а останалото получаваше Бен. Изрично изключи сина си от завещанието.
На път към дома си той спря в един магазин за фотоапарати и купи здрав алуминиев куфар за камера с шифрови ключалки. На размери беше колкото дипломатическо куфарче. Като се прибра у дома, наряза един вестник на сто малки парчета, измери ги и направи няколко изчисления. Беше изненадан от резултата. Обади се на брокера си и му даде нареждане за продаване заедно с кратки, твърди инструкции. След това се обади до банката си и поиска да разговаря с президента.
— Канцеларията на мистър Авери — каза секретарката.
— Казвам се Уендъл Катлидж. Бих искал да разговарям с мистър Авери.
— По какъв въпрос, господине? Мистър Авери познава ли ви?
— Ще обсъдя каквото има с него. Не сме се запознавали.
Секретарката стана нахална.
— Боя се, че мистър Авери е на събрание. Ако оставите телефонния си номер…
— Имам делова сметка във вашата банка. Името на компанията е „Принттек“. Моля ви, идете и кажете на мистър Авери, че мистър Катлидж иска да разговаря с него спешно.
— Много съжалявам, но…
— Не ме карайте да идвам до канцеларията му.
— Моля, почакайте — каза ядосано секретарката след кратко мълчание.
След малко по телефона се чу мъжки глас.
— Мистър Катлидж? Кат Катлидж? — Мъжът беше чел „Форчън“ и „Форбс“10. — Съжалявам, че трябваше да чакате. С какво мога да ви помогна?
Кат доказа самоличността си с номера на сметката на „Принттек“. Обясни на банкера с какво може да му помогне, като му каза да се обади на домашния телефон, вписан на сметководните книги, за да сверят инструкциите.
Мъжът се чувстваше неловко.
— Мога ли да ви запитам… разбирате, мистър Катлидж, че по закон този вид сделка трябва да бъде докладвана на федералното правителство.
— Разбирам. Ще бъда при вас утре в единадесет.
Банкерът все още настояваше:
— Знаете, че тези неща отнемат време.
— Мистър Авери — каза Кат, вече ядосан, — имате почти двадесет и четири часа. Аз искам само да осребря един чек. Ще бъда в канцеларията ви утре сутринта в единадесет.
— Да, сър — отговори банкерът.
Точно в единадесет на следващия ден Кат се представи в банката. Авери го заведе в канцеларията си, а след това в една съседна зала за събрания. На края на масата стояха още един банков служител и униформена охрана.
В средата на масата имаше купчина пари.
— Двадесет хиляди стодоларови банкноти — каза Авери, като в гласа му все още имаше съмнение. — Опаковани са в пачки по петстотин, както желаехте. Искате ли да ги броите?
— Не — отговори Кат.
— Има някои документи за подписване.
Кат постави куфара на масата, отвори го и каза на охраната:
— Моля, сложете парите вътре, докато аз подписвам документите.
Авери даде знак с глава и охраната започна да слага парите в куфара.
— Най-напред подпишете чек за два милиона — каза Авери и подаде някакви документи към Кат.
Кат подписа чека.
— Приготвил съм документ за снемане на всякаква отговорност от страна на банката. Разбирате, че ние обикновено не работим по този начин.
Кат подписа документа. Установи, че парите се събраха в куфара като остана малко място. Беше изчислил правилно.
— Сега всичко е наред — каза Авери. — Бих желал нашите пазачи да ви изпратят до колата. Знаете, че това не е най-безопасния квартал.
10
Бизнес списания. — Б.пр.