Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— Заповядайте, седнете — покани той Кат, като му посочи два люлеещи се стола.
Кат седна и заоглежда стаята.
— Благодаря за тази среща — каза той.
— Приятел ли сте на сенатора? — запита мъжът.
Кат се поотпусна.
— Нека ви разкажа проблема си.
— Запознат съм с вашия проблем — вдигна ръка мъжът. — Чета вестници. Позволете ми само аз да говоря.
Кат се съгласи.
Джим отвори едно куфарче и измъкна някакво досие.
— Да видим — каза той, като обръщаше страниците. — Роден в Атланта. Учил гимназия в Нортсайд. Добър защитник, но не достатъчно за отбора на колежа. По-късно технически университет в Джорджия — випуск 53-та година. Пропуснал войната в Корея поради отсрочванията за студентите. Добър ход, да знаете. Преминал подготовка в Службата за запасни офицери от военноморския флот. Получил военно звание във флотата. Защо?
— Бях млад и глупав — отговори искрено Кат.
— Не ви ли хареса в Куантико?
— Не мога да кажа, че ми харесваше.
— Аз съм бил там няколко години преди вас. На мен също не ми харесваше много — каза Джим и погледна отново в досието. — Но сте се справяли добре. Написали са някоя и друга добра дума за вас в доклада за компетентността ви.
— Затварях си устата и правех каквото ми кажат.
— Тук не пише така. — Джим четеше досието му. — Проявяващ лична инициатива, склонен към импровизации… На езика на флотата това означава независима личност, а понякога просто досадно копеле.
— Изглежда, не съм за военен — вдигна рамене Кат.
— Затова ли отказахте да работите за управлението? — запита Джим. — Мислехте, че ще бъде като в армията?
— Управлението?
— Централното разузнавателно управление. Чували сте за него — каза сухо Джим.
— Господи! Оня от ЦРУ ли е бил? Аз мислех, че иска да се запиша отново в армията. Дрънкаше за служба на родината. Казах му да върви на майната си.
— По онова време хората, които набираха кадри, бяха доста ловки засмя се Джим.
— Вие от тях ли сте? ЦРУ?
Джим не отговори. Започна да разглежда отново досието.
— Да видим. След техническия университет сте работили за „Ай Би Ем“, за „Тексас Инструментс“, а след това сте започнали самостоятелно с оня финансов магьосник, вашия шурей. Не сте и за живота в големите фирми, а?
— Може да се каже, че използвах добре личната си инициатива и имах склонност към импровизации. И големят бизнес не прощава това, както и флотата.
— После забогатяхте. Изобретихте принтера и Бен направи фирмата акционерна. Изплатихте дълговете си, построихте си нова къща, купихте яхта. Общата стойност на капиталите ви е малко над шестнадесет милиона, по-голямата част от които е в акциите на фирмата, в няколко недвижими имота и в паричната борса. Умен шурей имате.
— Добре сте информиран — каза Кат, като се завъртя неловко. — Знаете ли къде е дъщеря ми?
Джим поклати глава отрицателно:
— Съжалявам. Мислите, че тя е жива и е някъде в Колумбия?
— Да.
— И сте решили да отидете и да я търсите?
— Да.
— Колумбия може да бъде доста опасно място — каза Джим. — Има ли начин да ви разколебая?
— Не, освен ако ми предложите друг начин да върна дъщеря си.
— Боя се, че не мога. Ако беше моята дъщеря, аз също бих тръгнал да я търся. — Джим разтърка очите си. — Слушайте, защо пък да не отидете? Дявол да го вземе. Не сте по-глупав от ония в Държавния департамент, нито пък от колумбийската полиция, която извърши цялото търсене досега. По дяволите, по-умен сте и сте богат! Проблемът е, че не ви стигат други неща. Но можете да си ги купите.
— Например какви?
— Ще ви бъде необходим помощник. Някой, който познава района. Вие не говорите испански, нали?
— Не.
Джим отвори един от куфарите си и извади фотоапарат. Свали една картина от стената, отвърза вратовръзката си и я подаде на Кат с думите:
— Застанете там и си сложете тази вратовръзка.
Кат се подчини.
Докато снимаше, Джим продължи да говори:
— Има един подходящ човек и за щастие е в Атланта. Австралиец е. Казва се Блуи Холанд. Живее тук от известно време, но не се задържа на едно място. Прекарал е доста време в Колумбия и познава всички лоши хора. Досещате се какво имам предвид.