Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
— Разбира се, аз съм поласкан от такава чест — казах предпазливо. — Но не ви ли се струва, че силата и опитът ми са много по-малки, отколкото на Ордена и Дивите сърца, и ще бъде доста трудно да спра вълшебника в пряк двубой?
Гоблинът прихна и отново се пльосна на килима. Явно моята личност много го забавляваше. А мен този малък зелен негодник започна да ме дразни.
— Ох, Гарет! — шутът изтри неподправените си сълзи. — Ти си не само умен и смел, но и самоуверен.
— Така че каква ще е моята задача, ваше величество? — продължавах с комедията в очакване на момента, когато, може би, ще ме пуснат.
Тогава ще видите как бяга Гарет. Без значение къде, ако ще и в самия Султанат, просто да е възможно най-далеч. В земи, където няма изкукали крале, шутове и изпаднали в старческо вдетиняване магове.
— Трябва ни Рогът на дъгата — каза елфийката. — Само той може да спре Неназовимия, защото, страхувам се, че дори армията няма да устои на войската от Безлюдните земи.
— Рогът на дъгата? — глупаво повторих аз. — А какво общо има той?
— Аз вече обясних — раздразнено се намръщи Арцивус. — Да не би от страх да започна да не чуваш?
— И да мислиш — каза тежката си дума и Кли-кли.
Погледнах ядосано към шута, с което още повече го развеселих.
— Разбери, Гарет. Магията на огрите не е идеална и до голяма степен е тромава, както казват хората. Необичайно силна е, но законът за равновесието… — елфийката кисело сви черните си устни, оголвайки още повече зъби.
Неволно си помислих, че тя спокойно може да влезе в ръкопашен, по-скоро зъбопашен бой, ако противникът й отнеме оръжието. С такива зъби без проблем ще разкъсва вратове.
— Искам да кажа, че с времето Рогът губи своите магически свойства. Той трябва да се…
— Активира — подсказа архимагът, като продължаваше неизменно да гледа в огъня, весело поглъщащ дървата в огнището.
— Да. През определено време трябва да се прави магическо презареждане. В противен случай всичките му свойства ще се загубят. И точно сега Рогът отслабва, затова Неназовимия се е размърдал при Ледени игли. Трябва да донесеш този Рог на Ордена.
— Той не е ли при вас? — ококорих се аз, дори леко се надигнах от креслото.
В главата ми се мярна една история: как някакъв войник в глупостта си дал най-ценното — своя меч — в ръцете на врага. Разбира се, на мен главата ми беше скъпа, затова премълчах историята, макар че тя сигурно би развеселила гоблина.
— Точно там е работата, че не е — ядосано каза Плъха. — И всичко това заради глупостта на Ордена.
— Орденът направи така от висши подбуди! — рязко го сряза архимагът.
— Точно така, а после ние сърбаме кашата!
— Вашата работа, милорд Алистан, е да защитавате живота на краля и да размахвате парче желязо, а не да се месите в делата на Ордена! — старецът просто кипеше от възмущение. Тресящата му брада ми напомни за брада на доралисец, на когото са откраднали любимия кон.
— Достатъчно! Само кавги липсваха тук! — разгневи се кралят. Сега той изобщо не приличаше на добродушен кръчмар. — Обяснете на крадеца задачата му.
— Преди около триста години — глухо започна Арцивус, хвърляйки злобен поглед изпод сивите си вежди към капитана на гвардията, който от своя страна изобщо не му обърна внимание, — Съветът на Ордена решил да се възползва от Рога на дъгата и да унищожи Кронк-а-Мор, който свързва Неназовимия с този свят. Но… но малко не се получило…
Алистан звучно изсумтя.
— Вас, ваше магичество, само дипломат в Мирануех трябва да ви изпратят! Ще си получим Авос и Спорните земи! Малко… — захихика шутът, наслаждавайки се на думата, но срещайки свирепия поглед на мага, млъкна веднага.
— Така… За какво говорех? А, да! Значи, от опитите ни нищо не излязло. Опитали сме да управляваме магията на огрите, за която абсолютно нищо не знаем. И някъде тогава сме запушили някакъв силов поток или сме преместили опейрона с няколко градуса спрямо петата астрална позиция… Мда… — Арцивус осъзна, че навлиза в непонятна за всички останали територия. — Нещата излезли от контрол и поток магическа енергия ударил по Авендум. По-специално, по част от него. По Забранената част, която сега наричат Закритата територия.
— Ето значи как се е появила… — възкликнах аз.
— Колко ли благодарни щяха да са жителите на славната ни столица Валиостр, ако знаеха чия е заслугата да се сдобият със Закритата територия? — гоблинът разшири очи, превръщайки ги в две сини езерца.