Мис Съвършенство
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-529-5
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Съвършенство». Краткое содержание книги:
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
Те трупат тайни, стари и нови — те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са малки сладки лъжкини! Но „А“ няма да ги изпусне от ноктите си; „А“ знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент, изпращайки отмъстителни текстове, от които им се вие свят, проклетият „А“ (той, или тя — знае ли човек?!) побърква от страх сладурите и ги кара да вярват, че… „Най-важното в живота е да си глупав“.
Но докато едни въздишат „Ах, този дворцов живот!“, някой се целува в пещта, а друг здраво се подхлъзва (или го подхлъзват) и кадрилът от стряскащи изненади се вихри с пълна сила, неуморният и невидим „А“ ще има още поводи да възкликва тържествуващо:
„Стегнете се мацки! Нищо не е такова, каквото изглежда! Мляс!“
— Дай да ти помогна — Ариа грабна няколко чанти от ръцете на Ила. Те влязоха в кухнята заедно, сложиха торбите на плота и започнаха да разопаковат.
— Как мина денят ти? — попита Ила.
Изведнъж Ариа се сети.
— О, Боже! Няма да повярваш какво направих днес! — възкликна тя след моментно замайване. Ила я погледна, преди да се наведе, за да прибере органичното фъстъчено масло. — Днес ходих в Холис, защото търсех. Нали се сещаш. Нея — Ариа не искаше да произнася името на Мередит. — Тя преподаваше в някакъв курс, а аз се втурнах в стаята, грабнах една четка и нарисувах едно червено А. на гърдите й. Нали се сещаш, като на онази жена в „Алената буква“? Беше невероятно.
Ила замря за момент, държейки в ръка пакетче с пълнозърнести спагети. На лицето й бе изписана погнуса.
— Не разбра откъде й е дошло — продължи Ариа. — И тогава аз казах: Сега всички ще разберат какво си направила. — Тя се усмихна и разпери ръце. Та-даам.
Очите на Ила шареха напред-назад, докато осмисляше казаното от Ариа.
— Ти осъзнаваш ли, че Хестър Прин всъщност е положителен герой?
Ариа замръзна. Тя бе стигнала едва до осма страница в книгата.
— Направих го заради теб — тихо обясни тя. — За отмъщение.
— Отмъщение? — гласът на Ила потрепери. — Благодаря. Това ще ме направи да изглеждам много нормална. Сякаш понасям всичко добре. И без това ми е достатъчно тежко. Не разбираш ли, че така си я направила да изглежда като… като мъченица?
Ариа пристъпи към Ила. Изобщо не се бе замисляла за това.
— Съжалявам.
Тогава Ила се облегна на кухненския плот и заплака. Ариа стоеше неподвижно. Усещаше крайниците си вдървени и безполезни. Тя не можеше да проумее какво преживява майка й, бе отишла там и бе влошила нещата още повече.
През кухненския прозорец видя как едно колибри кацна на имитацията на китов пенис, който Майк бе купил от музея в Рейкявик. При други обстоятелства Ариа щеше да му обърна внимание — колибритата се появяваха много рядко тук, особено такива, които да кацат върху фалшиви китови пениси — но не и в този ден.
— Дори не мога да те гледам — заекна Ила.
Ариа се хвана за гърдите, сякаш майка й я бе промушила с един от кухненските ножове.
— Съжалявам. Исках Мередит да си плати за онова, което е сторила. — Когато Ила не отговори, ужасното чувство в стомаха на Ариа се засили. — Тогава може би трябва да се махна за известно време оттук, щом дори не можеш да ме гледаш.
Тя замълча в очакване Ила да скочи и да каже, не, не искам това. Но Ила остана безмълвна.
— Да, може би това е добра идея — най-накрая се съгласи тя.
— О — раменете на Ариа увиснаха и устната й затрепери. — Тогава аз… Утре няма да се прибера след училище. — Тя нямаше представа къде ще отиде, но точно в момента това изобщо не я интересуваше. Единственото, което имаше значение, бе да направи така, че майка й да се почувства щастлива.
9.
Вторник следобед, докато повечето ученици от долните класове на „Роузууд дей“ обядваха, Спенсър седеше върху конферентната маса в стаята, където се подготвяше годишника. Заобикаляха я осем блещукащи компютъра Мак 05, цяла камара камери Никон, шест нетърпеливи второкурснички и първокурснички, и един смотан, леко женствен първокурсник.
Тя потупа по кориците на последните няколко годишника. Те всяка година биваха кръщавани Мулето, заради някаква апокрифна шега от 1920-та година, която дори най-възрастните учители вече бяха забравили.
— Според мен в тазгодишното Муле трябва да се опитаме да предадем реалистично изображение на ежедневието на настоящите ученици в „Роузууд дей“.
Екипът по изработването на годишника чинно записа реалистично изображение на ежедневието в тетрадките си.
— Например… можем да включим няколко кратки интервюта със случайно подбрани ученици — продължи Спенсър. — Или да ги разпитаме кои са любимите им песни, включени в плейлистата на айподовете им, и после да ги впишем в малки карета до снимките им. А как вървят натюрмортите? — При последната им среща бяха решили да помолят няколко деца да изпразнят съдържанието на чантите си, за да се документира какво разнасят със себе си момчетата и момичетата от „Роузууд дей“.
— Имам страхотни снимки на нещата от футболната раница на Брет Уийвър и от чантата на Мона Вандерваал — каза Брена Ричардсън.