Разплата

Рейчъл насочи седана към скоростното платно и се лепна зад някакво БМВ. Беше по-разумно да не се обажда. Моли говореше не толкова на нея, колкото на себе си. Това й помагаше да се ориентира по-бързо в главоблъсканицата. Рейчъл неведнъж беше ставала свидетел на подобни сцени. В повечето случаи монолозите помагаха на Моли Смит да достигне по най-бързия начин до вярна хипотеза.

— Знаел е, че има касета със запис. И това е било много важно за него — продължаваше Моли. — Но защо? Защо? Не е било заради стрелбата в склада. Не. Тук се крие нещо друго. И то не защото Дън се е разприказвал в последните секунди преди да умре. От Дън се е очаквало да измъкне автоматите и гранатите, а не да държи речи. — Тя се обърна към Рейчъл: — Дън е споменал нещо пред теб. Нещо, свързано с тайната около смъртта на Норт.

— И защо куриерът се е притеснил от предсмъртното признание на сержант Дън?

— Защото… — Моли снижи тон, — защото не е трябвало Дън да се разприказва, при никакви обстоятелства, пред никого. Или поне така мисля. Очевидно куриерът не е бил уверен дали Дън не се е изпуснал пред теб. — Моли притвори клепачи. — Но може би целта му не е била само да наблюдава развоя на събитията. Не е изключено да е имал за задача да застреля Дън. Капитан Бърнс спомена, че Отрядът за бързо реагиране е получил няколко анонимни обаждания срещу сержант Чарлс Дън. Забрави ли? Какво би станало, ако тези сигнали са били съзнателно инсценирани, така че да принудят сержант Дън да се размърда, обезпокоен, че някой е надушил оръжейните му далавери? За да го подтикнат сам да изпадне в ситуация, в която ще е много вероятно да получи куршум в главата?

— Ала онзи куриер… може би авторът на анонимните сигнали… не е очаквал, че Дън ще окаже съпротива — възрази Рейчъл. — Никой не е предполагал, че Отрядът за бързо реагиране няма да успее да му щракне белезниците.

— Да! Именно затова той е бил там и е дебнел из засада… Мога да се обзаложа, че ако момчетата от отряда го бяха извели на рампата пред склада с белезници на ръцете, сержантът нямаше да живее повече от две-три минути. — Тя отново се обърна към Рейчъл. — Изясни ли ти се сега ситуацията? Той е знаел, че Дън ти е доверил нещо, и то нещо толкова важно, че си е заслужавало да държи Дън на мерника си. Ама че бъркотия, Рейчъл.

На Рейчъл й се стори, че усети земен трус. Но този път не й се обърна стомахът, както тогава в Калифорния, когато тектоничните пластове, някъде дълбоко в земните недра, се бяха сблъскали и нагънали. Не, сега сърцето й се сви от предчувствието за нещо тревожно, макар и още тлеещо под повърхността, нещо не по-малко коварно и опасно от кошмарното земетресение. И всичко беше започнало от случайното разкритие по време на операцията по залавянето на сержант Чарлс Дън, която изглеждаше толкова рутинна.