Опасно наследство

— Но как може една малка икона да е толкова важна за държавата? — запита Посконов на глас, сякаш Романов не беше вече в стаята.

— Нямам представа — отговори Романов искрено и го информира накратко за резултатите от разследването.

От другия стол се чу раздразнено сумтене.

— Ще ми позволите ли да предложа алтернативен на вашия план?

— Моля — каза Романов, спокоен, че печели сътрудничеството на Посконов.

— Пушите ли? — попита директорът и извади от джоба на сакото си кутия „Дънхил“.

— Не — каза Романов и веждите му леко се повдигнаха при вида на червената кутия.

Старият мъж го попогледна, докато палеше цигарата.

— И този костюм не е шит в Москва, майоре — каза той и посочи Романов с цигарата си. — А сега — на работа, и не се колебайте да ме поправите, ако съм разбрал погрешно някои от изискванията ви. Вие подозирате, че в една от тези четиринадесет банки — директорът тупна по листа с показалеца си, — е заложена оригиналната Царска икона. Затова искате от мен да депозирам големи суми в злато във всяка една банка с надеждата това да ви даде незабавен достъп до собственика или директора на банката. И тогава ще им предложите възможността да контролират всичките сто милиона, ако обещаят да ви сътрудничат, нали така?

— Да — каза Романов. — Западът винаги е разбирал от подкупи.

— Бих казал, че сте наивен, ако не познавах дядо ви. Въпреки че, честно казано, той натрупа милиони рубли, а не аз. И все пак, какво според вас са „много пари“ за една голяма швейцарска банка?

Романов обмисли въпроса:

— Може би десет или двадесет милиона.

— Ако говорим за Московската народна банка, да — каза Посконов. — Но всяка една от банките, на която смятате да станете клиент, има по няколко клона с депозити от над сто милиона всеки.

Романов не можа да скрие неверието си.

— Признавам — продължи директорът, — че нашият почитаем генерален секретар показа не по-малко недоверие, когато му посочих тези факти преди години.

— Тогава ще ми трябват милиарди, така ли? — попита Романов.

— Не, не, не. Трябва да подходим към проблема от различна гледна точка. Бракониер не се залавя със заешко задушено.

— Но ако швейцарците не се трогнат от предложението за огромни суми, тогава какво ще ги раздвижи?

— Ами например обикновеното предположение, че банката им е използвана за престъпна дейност — каза директорът.

— Но… — започна Романов.

— Нека да обясня. Вие казвате, че Царската икона, която виси в Зимния дворец, не е оригиналът, а копието. Хубаво копие, нарисувано преди двадесети век от придворен художник, но все пак само копие. Защо тогава да не обясним лично на всяка от четиринадесетте банки, че след усилено разследване имаме основание да вярваме, че едно от най-ценните национални съкровища е заместено с копие и се предполага, че оригиналът е в тяхната банка? И за да не се предизвика дипломатически скандал — нещо, което всеки швейцарски банкер желае да избегне на всяка цена — в името на добрите отношения те навярно биха проверили и сейфовете си за предмети, които не са потърсени повече от двадесет години.