Шадоус Фол [bg]

— Знаеш ли нещо полезно? — попита Харт малко по-рязко, отколкото бе възнамерявал.

Аш вдигна учудено вежди, погледът му за миг стана студен и вглъбен.

— Знам как да вляза в Саркофага и как да ти уредя аудиенция с Времето. Ти това искаше, нали?

— Да — отвърна Харт. Пое си дълбоко въздух и издиша. — Съжалявам… Всичко е толкова… ново за мен.

— О, естествено, разбирам те — каза Аш. — Аз съм мъртъв и погребан, а това място продължава адски да ме безпокои.

Затършува в джоба на якето си и извади малко пластмасово кълбо със снежен пейзаж в него, от онези евтини играчки, за които децата копнеят кой знае защо, а хората отнасят като сувенири от места, които бързо забравят. Протегна ръка към Харт, за да го разгледа, но я дръпна, когато той понечи да го вземе.

— Не пипай, Джеймс. Само погледни.

Харт сви рамене и се наведе напред, разглеждайки снежния пейзаж отблизо. Той изпълваше ръката на Аш — гладко, прозрачно пластмасово кълбо, някак замъглено, и вътре в него имаше самотна тъмна постройка. Аш внимателно разклати кълбото и около неясната сграда се завъртяха едри снежинки.

— Не всички успяват да влязат и да видят Времето — обясни той. — Винаги е зает и не обича да го прекъсват. Ала на някои хора, като мен, не може да им бъде отказан достъп, затова ни раздава по един ключ. Ето го моя. Не знам как изглеждат останалите, но това е моята покана да вляза в Галериите от мраз и кости. Времето живее в Галерията от кости.

— А кой живее в Галерията от мраз? — попита Харт, когато Ленард замълча колебливо.

— Никой — отвърна Аш тихо. — Там се намира Вратата към вечността. Последната дестинация за всеки, който е дошъл в Шадоус Фол. Аз се завърнах през нея, защото тук се нуждаеха от мен и все още чувам нейния зов. Винаги ще го чувам. Затова имам този ключ. Защото Вратата чака да се завърна.

Аш се усмихна за миг.

— Ще почака. Хайде сега, няма да се мотаем тук цял ден. Времето не чака никого. Особено когато този някой идва за услуга. Ще се поразмърдаме ли?

— Трябва ли? — попита Харт. — Започва да ме обзема доста неприятно чувство.

— Вероятно си прав — подкрепи го Аш. — Галерията от кости е опасно и смущаващо място, дори и за посещение. Но трябва да отидем, нали видя, че сме отишли. Видя двойника си от бъдещето. Буквално забелязвам думите „свободна воля“ да се оформят в мисълта ти, но забрави за това. Оспорвал съм от всички страни този въпрос, част от теориите измислих специално за случая и още не съм помъдрял. На практика е по-лесно да се оставиш на течението, а не да вървиш срещу него. Опитай се да не мислиш за това. Само ще те заболи глава.