Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Нов тропот, който вече говореше недвусмислено, че се скачват. От силното сътресение Амбър политна и падна на пода, Колин се озова до нея. Чуха се изплашени викове. В помещението назряваше паника.
Една от стените на хангара иззвънтя, сякаш ударена с огромен чук.
После се възцари тишина.
Амбър знаеше, че херметическата преграда се отваря. Усещаше го с нещо повече от петте сетива, с които я бе надарила природата. Тя се изправи, прекрачи налягалите тела и се отправи натам.
Ако е Джек, искаше да е първата, която ще го посрещне.
Ако пък не… тя се подготви мислено. Тогава нашественикът щеше да е първият, когото да порази с ума си.
6.
Гатхул все още проклинаше хитростта на противника, когато в помещението влезе помощникът му. Треперещите лицеви плочки издаваха вълнението му.
— Какво има?
— Засякохме сигнал, генерале. Пратиха ме да ви повикам на мостика.
Генералът се изправи. Имаше внушителен ръст, дори за дракски войн. Придаде си заповедническо изражение, което не беше никак лесно след загубата от онзи доминионски Рицар. Помощникът потрепери, когато генералът минаваше покрай него.
Гатхул си даваше сметка, че е в центъра на вниманието, когато се появи на мостика. Бързо плъзна поглед по екраните. Не беше необходимо да му показват какво ги е обезпокоило. То властваше върху мониторите също както генералът властваше на мостика. Лицевите му плочки се наместиха във въпросително изражение.
— Какво е това?
— Сензорите ни не са в състояние да го идентифицират. Тежък боен кораб с неизвестен произход.
Гатхул се наведе към един от мониторите.
— Между нас и доминионския транспортен кораб?
— Да, генерале.
Някой изсъска разтревожено. Генералът изгледа ядосано присъстващите.
— Забравихте ли? Защото аз не съм. Добрият пълководец помни не само победите, но и загубите. Ние завладяхме Опус… но гнездата ни изсъхнаха. Въпреки това пясъчните убежища се нуждаят от нашата закрила. Кралица Трикатада го изисква от нас. Помощник?
— Да, генерале?
— Продължете преследването. — Гатхул понечи да напусне мостика, но спря. — И бъдете готови да го прекратите незабавно, в случай че се наложи. Не бих искал да рискувам ново поражение по време на този полет.
Лицето на помощника се разведри.
— Тъй вярно, сър!
От челото на Харкнес се стичаше толкова много пот, че Джек неволно се зачуди дали изобщо може да вижда. Леони се наведе и го изтри с кърпичка, но почти веднага бликнаха нови капки.
Алидж се обърна към Джек.
— Съвсем близо са до нас.
— Някакви признаци оръдейните кули да се извъртат в позиция за стрелба?
— Никакви, но… тези оръжия се задействат доста бързо.
— Зная — отвърна Джек. За кораб с такива мащаби не беше никак трудно да ги изпепели за миг. А и бяха толкова близо до спасителната лодка, че Джек не би посмял да открие огън, преди корабът да е проявил враждебност.
Алидж отново насочи вниманието си към екрана.
— Олеле!
— Какво?
— Улавям ехо иззад неизвестния кораб… или това, или…
— Или какво? — попита Джек със свито сърце.
— Или корабът е толкова голям, че закрива с корпуса си друг съд — Алидж продължи да работи над компютъра и не след дълго посочи. — Ето. Това е.
Сега вече всички го виждаха. Драките ги следваха по петите.
— Скачих се — прекъсна ги в този момент Харкнес.
— Толкова са близо, че може да ни чуят какво си говорим — оплака се Алидж, но Джек не го слушаше в очакване всеки миг да бъде отместена преградата, която ги делеше от спасителната лодка.
Членовете на екипажа облякоха скафандри и го поведоха нататък тъкмо когато преградата се вдигаше.
Роулинс посегна да улови Амбър за ръката, но тя я издърпа. Херметичната преграда се повдигаше с оглушително скърцане.
— Върни се — прошепна й той в ухото. — Не знаем кой е на борда.
Амбър не му обърна внимание. Не знаеше какво бе видял в очите й, но явно беше достатъчно, за да го накара да отстъпи назад.