Червения рицар
- Автор: Камерън Майлз
- Серия: Синът на предателя #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Червения рицар». Краткое содержание книги:
— Повечето хъшлаци недолюбват да се бият с мене.
Той беше родом от Хълмовете и когато се вълнуваше, тамошният диалект надделяваше над готския.
Капитанът завъртя глава, за да изпита шлема, а после — дясната си ръка, за да провери обсега си на движение. Из цялата кошара воините замлъкваха един по един.
— Значи са глупаци — отвърна Червения рицар. Беше наблюдавал Том, докато се бие — обичаше да удря здраво, използвайки богоподобната си мощ, за да пробие защитата на противниците си. Инструкторът на баща му, Хайуел Райд, често казваше, че „за майсторите на меча не е достатъчно да победят, те искат да победят посвоему — разбереш ли как действа един човек, той става предвидим“.
Том се надигна от стола за доене, на който беше седнал, за да му сложат бронята и бързо разсече въздуха с меча си. За разлика от повечето едри мъже беше пъргав като котка.
Капитанът изобщо не зае позиция — държеше меча си с една ръка, а върхът му сочеше към тревата. Том вдигна високо острието, готов да разсече предводителя си.
— Ан гард! — изрева той и ехото отскочи от стените на кошарата, а после и от тези на крепостта над тях.
Капитанът пристъпи напред, плъзна стъпало надясно и внезапно хвана меча с две ръце, още докато свистеше зад гърба му. Том направи крачка встрани, заставайки от лявата му страна, а младият човек пристъпи напред и вдигна оръжието, за да замахне към главата му. Том плесна острието с удар с двете китки, предвиден да забие меча на противника в земята, а капитанът се изстреля напред, опорният му крак последва другия и той позволи силата на удара да завърти меча му, насочвайки го встрани и под острието на противника. Хвана върха му с лявата си ръка и почука по забралото на Том, който държеше меча си с две ръце, така че животът му бе изцяло в ръцете на капитана.
— Една точка — каза той, а гигантът се изсмя и извика:
— Мама му стара!
После отстъпи назад и му отдаде чест, а капитанът му върна жеста и отстъпи, защото Том моментално се метна към него, замахвайки напред с мощен удар отдолу. Капитанът го спря, отбивайки меча му встрани, но докато успее да прибере своя, Том влезе в обсега му и…
И той се просна по лице в овчите фъшкии. Бедрата го боляха, а сега и вратът, но не беше прилично да се оплаква.
— Добър удар — каза той и направи всичко възможно да се изправи със скок, а Том отново се изсмя дивашки.
— Май имате предвид моя — каза той и капитанът не успя да сдържи смеха си.
— Смятах да ти наръфам пръстите на краката — каза той и разсмя зрителите. Отдаде чест на Том, той направи същото и двамата отново заеха позиция, но тъй като вече бяха показали колко струват, започнаха да обикалят — Том търсеше начин да се доближи, а капитанът — да го държи на разстояние с къси удари. Веднъж замахна с цялата дължина на меча, като го държеше за върха на дръжката и одра Том по дясната ръка, а той му отдаде чест, сякаш за да каже: „Това не беше кой знае какво.“ И наистина, сер Хюго застана между тях.
— Не разрешавам такива трикове, милорд — каза той. — Би било глупаво да ги използвате в схватка.
Капитанът трябваше да признае, че това е вярно. Бяха му показали този удар с уговорката „Не прибягвай до него освен ако си наистина отчаян. Дори тогава…“
Той здравата се беше задъхал, докато Том се движеше сякаш без усилие из импровизирания ринг, дишайки леко и свободно. Разбира се, благодарение на предимствата му по отношение на ръста и обсега, той успяваше да контролира двубоя, а капитанът само му бягаше, за да го държи на разстояние.
Тревогите и стресът от последните пет дни му тежаха толкова, колкото и турнирният шлем, а и Том беше много добър. Нищо срамно нямаше в това да бъде победен от него, така че капитанът реши да загуби като лъв, а не като преуморено агне. Освен това щеше да бъде забавно, така че — между едно оттегляне и следващия удар — той люшна бедра, извъртя стъпалата си така, че теглото му да го повлече назад и лявата му ръка пусна дръжката на меча. Майсторите от Изтока наричаха това движение „Гард с една ръка“.
Том отново го засипа с порой от силни, сякаш безкрайни удари. Всеки нормален човек би се изтощил, но не и той. Следващия път замахът му започна от дясното рамо и капитанът се защити, като посегна нагоре с една ръка, изоставайки леко от Том, но с устрема на сокол, нападащ жертвата си. Захвана меча му, насочвайки го по избрания път още по-бързо, като едновременно с това пристъпи леко встрани и напред, изненадвайки партньора си. Изстреля напред свободната си лява ръка и удари Том по дясната китка, после пъхна лявата между дланите му и докато инерцията от агресивната атака го носеше напред, лявата ръка на капитана напредна още повече, той го хвана за рамото и го завъртя, владеейки напълно и меча, и рамото на противника…