Метро 2035
- Автор: Глуховский Дмитрий Алексеевич
- Серия: Метро #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542820550
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Метро 2035». Краткое содержание книги:
Време е да научим истината!
Третата световна война прогони човечеството от лицето на Земята. Мегаполисите са или разрушени, или пустеят под радиационните дъждове. Сателитите самотно се носят по орбитите си. Радиото мълчи на всички честоти. Единствено сирените за тревога нарядко огласят преддверията на метростанциите.
Там, в тунелите под Москва, последните жители на планетата оцеляват ден за ден. Създали са свои нови общества. Воюват или търгуват помежду си. И не се отказват от надеждата да си върнат господството над повърхността. Но първо трябва да се справят с вечния човешки ламтеж за власт. Комунистите от Червената линия и нацистите от Четвъртия Райх са готови да разпалят война по всички спирки, в целия затворен метро-свят, за да наложат идеологията си.
Сталкерът Артьом още е преследван от кошмари. Редовно той излиза на повърхността, излагайки се на радиацията, за да претърсва радиочестотите. Но те все така мълчат. Единствената надежда за него са думите на странен старец на име Омир, който твърди, че на една далечна спирка някой е чул по радиото чужди гласове. В отчаянието си Артьом се отправя да търси този човек. И се оказва забъркан във война, от която зависи съдбата на последните останки на човечеството.
„Метро 2035” продължава и завършва историята на Артьом от първата книга на култовата трилогия, но може да се чете и като самостоятелен роман.
Рижска беше направена от два щастливи цвята, червено и жълто, но за да се открие това, беше необходимо да се изстърже с нокти слоят мазнина от плочките, с които беше облицована станцията. Един от тунелите беше преграден със заспала мотриса, преправена на общежитие. А през втория се осъществяваше целият местен живот.
— А бара ни знаете ли го? Току-що го откриха. Бирата е първокласна. Карат я наистина също от...
— Няма нужда.
— Но момчета, все с нещо ще ви се наложи да се развличате тук. Проспектът е затворен. Карантина. Има заграждение през релсите, хора с автомати и кучета. Какво, не сте ли в течение?
Артьом сви рамене.
— И какво, никакъв начин ли няма? Сигурно ще можем да се договорим?
Льоха изхъмка.
— Ходи, договаряй се. При тях, в Ханза, сега има кампания. Борят се с корупцията. Като нищо ще те приберат. Тези, които хванат, после ще ги оправдаят. Нали са си свои. Но все някого трябва да арестуват.
— А заради какво са затворили границата?
— Някаква гъбена болест. Един вид гнилоч. Или лети през въздуха, или хората я пренасят. Така че засега никого не пускат.
— Просто ме преследват — каза си под носа Артьом. — Не ме пускат.
— А? — смръщи чело Льоха.
— Тия гъби бих ги изравнил със земята — изрече Артьом отчетливо.
— Разбирам — съгласи се Льоха. — Унил бизнес.
Край тях преминаха няколко мъже, дрънчащи с тенекиени кофи. Льоха понечи да хукне след тях, но се спря. Навярно реши, че с упоритите туристи ще му е по-интересно.
— Вашият бизнес да не е по-весел? — отбеляза Омир.
— Напразно ти така, дядка — намръщи се онзи. — Не всеки може да бъде брокер. Тук е нужен талант.
— Брокер?
— Ами да. Като мен. Като тези момчета. Брокер. А как се нарича според теб това?
Омир не можеше дори да предположи. Той беше зает — стараеше се да не се усмихне. Но краищата на устните му все пак се помръднаха нагоре колкото и да ги сдържаше.
И изведнъж — забеляза Артьом — той се промени. Лицето му стана студено и изплашено като на мъртвец. Гледаше покрай брокера — някъде встрани.
— Напразно ти така — продължаваше да говори на оглушалия старец Льоха. — Лайното, между другото, е кръвта на икономиката. Гъбите от какво растат? Севастополските домати с какво ги наторяват? Така че — напразно.
А Омир му кимна насред изречението, на някаква случайна дума, и полека-лека започна да се отдалечава странично от него. И от Артьом. Артьом проследи посоката на погледа му; видя, но не разбра.
На няколко крачки от тях с гръб стоеше слаба девойка с бели коси. Целуваше се с пълен и доста солиден брокер; онзи, докато се целуваше, сам незабележимо отместваше с крак встрани кофата си, за не пречи на очарованието. Точно към нея се насочи неуверено Омир.
— И какво, мислиш ли, че печелим много от това? — Изгубил стареца, Льоха се прехвърли на Артьом.
Омир се приближи към двойката и мъчително започна да избира ъгъл, под който да погледне целуващите се в лицето. Познал ли беше някого? Но не смееше да се намеси, да ги изтръгне от целувката.
— Ти к’во? — усети го с гънките на тила си пълният. — Какво искаш, старче?
Лицето на девойката, откъсната от целувката, беше разгорещено и смачкано като смукало на пиявица, която са свалили от ръката. Това не беше търсеното от Омир лице, осъзна Артьом.
— Разкарай се — каза пиявицата.
И Омир, посърнал, но още неуспял да се успокои, се върна отново при Артьом и Льоха.
— Обърках се — обясни той.
Артьом реши да не пита нищо — като отвъртиш крана със старческите откровения, току-виж му се скъса резбата.
— Разбира се, че не би могла... С такъв за нищо на света... Стар глупак... — каза тогава Омир сам на себе си.
— А да не би да работите на загуба? — попита Артьом Льоха.
— Загуба, не загуба... Ханза от всяка доставка взима половината във формата на мита. А сега изобщо... С тази карантина...
Ханза се наричаше съюзът от станции на Околовръстната линия. Транзитът от всякакви стоки от всички краища на метрото минаваше през пазарите на Ханза и през нейните митници. Мнозина пътуващи търговци, вместо да се промъкват през цялото метро, рискувайки главата си, предпочитаха да докарат стоката си до най-близкия пазар на пресечката на Околовръстната с радиалните разклонения и да предадат всичко на местните търговски дейци. И печалбата беше по-спокойно да се остави тук, в някоя от банките на Ханза, за да не ти отрежат главата заради нея в тъмните тунели зли хора, надушили удачната сделка. Тези, които упорстваха и мъкнеха през Ханза стоките си сами, така или иначе биваха облагани с такси. И както и да живееха останалите станции, Ханза забогатяваше. В цялото метро никой нямаше право да ѝ се меси. И това правеше гражданите ѝ горди и щастливи; а всички останали мечтаеха да получат нейно гражданство.