Разбудени фурии

— Недей да говориш от чуждо име. Ти може да си бил уволнен, но не и той. А дори и за самото съхранение на копието някой от Харлановата йерархия ще трябва да си плати. Полага се пълно изтриване.

Гласът му странно трептеше. Погледнах го по-внимателно и осъзнах очевидната истина.

— Мислиш, че имат и твое копие, нали?

Крива усмивка.

— С какво си толкова специален, та да изкопират само теб? Я стига, Так. Звучи ли ти логично? Проверих архивите. В онзи набор сме били около дузина от Харлановия свят. Който е измислил тази гениална застраховка, със сигурност е копирал всички ни. Искаме Аюра жива, за да ни каже къде точно са ги укрили в Харлановата база данни.

— Ясно. Какво друго?

— Знаеш какво друго — тихо каза той.

Пак се загледах към Зоната.

— Няма да ти помогна да избиеш Бразил и другите, Тод.

— Не те и моля. Ако не за друго, заради Вирджиния ще се опитам да го избегна. Но някой трябва да плати сметката на Бръмбарчетата. Так, те убиха Мици Харлан насред Милспорт!

— Голяма загуба, няма що. Цялата жълта преса на планетата лее горчиви сълзи.

— Добре — мрачно отсече той. — Покрай нея избиха и цял куп странични жертви. Полицаи. Невинни минувачи. Имам правото да приключа операцията по свое усмотрение с етикет режимът стабилизиран, няма необходимост от по-нататъшно разгръщане. Но трябва някой да опере пешкира, иначе проверяващите от Корпуса ще разчепкат цялата история като животел. Знаеш как става. Някой трябва да плати.

— Поне привидно.

— Поне привидно. Но не е задължително да бъде Видаура.

— Бивша емисарка оглавява планетен бунт. Не, определено няма да се понрави на отдела за връзки с обществеността.

Той млъкна. Изгледа ме с внезапна враждебност.

— Наистина ли така си мислиш за мен?

Въздъхнах и затворих очи.

— Не. Извинявай.

— Правя всичко възможно да замажа работата с най-малко пострадали, Так. А ти не ми помагаш.

— Знам.

— Трябва ми някой за убийството на Мици Харлан, трябва ми и подстрекател. Някой, когото убедително да представя като злия гений зад всичко това. Може би още двама-трима за убедителност.

Ако в крайна сметка ми се наложи да се сражавам и да умра заради спомена и призрака на Квелкрист Фолкънър, а не заради самата нея, това пак ще е по-добре, отколкото да не се сражавам изобщо.

Думите на Сосеки Кои, изречени в изоставения брониран кораб на Вчира Бийч. Думите и проблясъкът на страст по лицето му, докато ти изричаше — може би страст на мъченик, който веднъж е пропуснал своя миг и не възнамерява да го пропусне отново.

Кои, бившият боец от Черните бригади.

Но Сиера Трес бе казала почти същото, докато се криехме из каналите и руините на Елтеведтем. А поведението на Бразил говореше красноречиво през цялото време. Може би всички те желаеха мъченичество за една кауза, по-стара, по-велика и по-мащабна от самите тях.