Само един риск

— Скъпа? — попита накрая.

Не знаеше какво точно беше очаквал от бельото й, може би малко дантела, може би дори се беше надявал на онези старомодни комплекти с телени копчета, които бавно да разкопчае. Но това?

— Да?

— Наистина ли носиш дълги гащи под сватбената си рокля?

Тя кимна доволно.

— Вълнени. Суперудобни. Ти няма ли да се съблечеш?

Помогна му да си свали дрехите, а той смъкна дългите й гащи. Пусна ги върху кожите на пода и тя се кикоти чак докато ръката му не се плъзна между краката й, тогава рязко пое въздух. Той коленичи пред нея, целуна корема й. Смъкна й бикините, които все пак имаха малко дантелки отстрани. Пак я целуна, промълви нещо върху топлата кожа и я целуна, пак и пак, докато тя не застена.

Онази нощ Северното сияние огряваше небето над Абиско по рядко виждан начин. Всъщност мнозина твърдяха, че това беше абсолютно необикновено зрелище. Може би най-грандиозното някога. Такова, за което писаха по вестниците и за което гостите на сватбата дълго щяха да говорят. Амбра и Том обаче изобщо не го видяха. Те бяха заети с друго.