Само един риск

— Като цяло мина добре — отвърна Амбра, докато се въртеше, за да разгледа полата си.

Шейсетте гости бяха долетели с хеликоптери от летището в Кируна. Бяха се забавлявали с топене в горещи басейни, разходки с моторни шейни и каране на ски. Някои бяха отишли с хеликоптер до връх Кебнекайсе, други се отдадоха на риболов в лед. Снощи всички вечеряха в „Аурора Скай Стейшън“. Когато към два часа Амбра най-сетне отиде да си легне, бендът още свиреше. Едната сестра на Том много държеше да дава съвети за отглеждане на деца, някакъв братовчед говореше само за опасностите от пластмасата, а Грейс беше започнала разгорещен спор за смъртното наказание с един от приятелите на Том от армията, но като изключим това, настроението беше спокойно и приятно, както се беше надявала. Джил пристигна чак днес, което също допринесе за цялостното спокойствие, помисли си тя предателски, докато слушаше тихата глъч откъм гостите, които търсеха местата си в съседното помещение.

Всички хора, на които държеше, бяха тук. Елса с новата си приятелка. И със сина си, социалния работник. Симоне и Сири, които Амбра беше спасила от къщата, заедно с майка си. Неколцина колеги от вестника. И новото й семейство, разбира се. Все още й беше трудно да привикне с мисълта, че вече има семейство — майката на Том, сестрите, братовчеди и всякакви роднини.

Джил отпусна ръка на бедрото си и подхвърли нехайно:

— Дали да не пообиколя между гостите? Онзи Александър де ла Грип е суперсекси. Може да проверя дали не му трябва нещо.

— Стой тук, стръвнице, ти си ми шаферка. Остави Александър на мира.

— И без това има очи само за жена си и децата. Щеше да е сладко, ако не беше толкова дразнещо.

— И ако ти нямаше гадже. Матиас, нали го помниш — подхвърли Амбра.

— Вярно.

Иззад вратата се чу бебешки плач и Джил вдигна вежди. Беше пълно с деца. Александър и Изабел бяха довели Мариус и новороденото си бебе. Наталия и Дейвид дойдоха с близо двегодишната Моли. Някои от другите гости също имаха деца на различни възрасти. Точно това искаше Амбра — весела и оживена сватба. В началото й се струваше добра идея, но сега пробуди нежелани емоции.

— Какво има? Защо въздишаш така? — попита Джил, която през последната година беше започнала да забелязва чувствата на околните. И промяната никак не беше лоша.

Амбра не отговори веднага. Вместо това погледна очите си в огледалото. През годината си беше пуснала по-дълга коса. Фризьорът беше хванал къдриците й от едната страна с шнола във формата на снежинка. Беше простичка и красива прическа, роклята беше като сън и дори гримът й стоеше добре. Чисто обективно погледнато, никога не беше изглеждала по-красива. Приближи се, взря се в лицето си. Беше толкова странно, че отвън не си личеше — всичко, което носеше вътре в себе си. Макар че всъщност беше същото за всеки човек. Например Александър и Изабел, които стояха в съседната зала със съвършеното си семейство, също носеха белези от миналото. Изабел й беше доверила как се тревожат от все по-суровия обществен климат. Как Мариус — милият добър Мариус — бил изложен на расистки обиди. И Наталия и Дейвид Хамар — тази преуспяла двойка, която сякаш притежаваше всичко — бяха преживели спонтанен аборт едва преди няколко седмици. Страдаха толкова силно, че до последния момент не беше сигурно дали ще дойдат на сватбата. И Джил, богинята, звездата, обожавана от всички, носеше толкова дълбоки рани в душата си, че й беше трудно да повярва, че Матиас наистина я обича. Животът не е само онова, което личи на повърхността. Животът е сложен и крехък.