Само един риск
- Автор: Арнщед Симона
- Серия: Само една нощ #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-2006-5
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Само един риск». Краткое содержание книги:
Джил дойде при нея, този път сериозна, и сложи ръце на раменете й.
— Амбра, какво има? Пребледняла си. Станало ли е нещо? До теб съм, знаеш го, нали? Ако искаш да се откажеш и да се прибереш у дома, така ще направим. Веднага. Знаеш, че според мен той и без това не те заслужава.
— Откачалка! Не искам да се отказвам — отвърна Амбра, но гласът й потрепери.
Джил я стисна по-силно и Амбра долови паника в очите на сестра си. Вечно подготвени за катастрофа. И двете бяха такива и едва ли някога щяха да го преодолеят напълно. Бяха твърде наранени, твърде добре знаеха колко бързо може да се преобърне всичко.
— Какво има тогава? Плашиш ме. Да не умираш?
Очите на Джил се напълниха със сълзи. Ноктите й се забиха в жарсето на роклята.
— Не умирам — бързо я успокои Амбра. — Честно. Извинявай, че те уплаших.
Джил отпусна хватката си. Въздъхна.
— Да му се не види, изкара ми ангелите. Кажи сега.
Амбра се обърна, застанаха лице в лице.
— Том иска деца.
Джил мълчеше.
— А ти не искаш ли? — попита накрая.
Амбра сведе глава, не можеше да погледне Джил в очите. Почти прошепна:
— Ами ако не мога да бъда майка? Ако не знам какво да правя?
Никога досега не се беше престрашавала да го изрече на глас. Но тази мисъл винаги я беше измъчвала, а през последните месеци се беше засилила. Тя, със своето детство, как би могла да даде всичко необходимо на едно дете?
— Глупаво ли се държа според теб? — попита.
— Много. Слушай ме сега. Ще бъдеш страхотна майка. Чуваш ли? Ти защитаваш невинните. Боже, нали спаси живота на онези момичета, освен това си имаш мъж, който боготвори земята, на която стъпваш.
Амбра кимна:
— Том ще бъде добър баща.
— Да, едва ли ще побърка децата ви твърде много — съгласи се Джил. — А сега престани да се самосъжаляваш. Идеята е това да е най-щастливият ден в живота ти.
Подаде й носна кърпичка, Амбра я взе и си издуха носа. В този момент на вратата се почука и Том влезе.
— Как върви?
Дявол да го вземе! Беше ужасно хубав.
— Амбра размисли и иска да отмени сватбата — заяви Джил.
Лицето на Том не трепна.
— Матиас сваля една от сервитьорките.
Очите на Джил проблеснаха и тя се насочи към вратата.
— Ще го убия — каза твърдо.
— Ама той те бъзика, не схващаш ли? — извика Амбра с едва сподавен смях.
Джил изгледа Том сърдито:
— Как да се сетя, като се има предвид, че той няма капка чувство за хумор.
— Е, имам безброй други качества — сви рамене Том.
— Вярно е — намеси се Амбра, погледна гривната на ръката си.
Когато я е изнасял от горящата къща, Том беше спасил и кутията й. „Ти я беше стиснала с всички сили и предположих, че е важна“, обясни той. В кутията откри любимата късметлийска гривна, която бащата на Амбра подарил на майка й при раждането. Тя раздвижи ръка и мънистата издрънчаха.
Жален звук привлече вниманието на Амбра. Фрея беше застанала до Том и виеше трагично.
— Не харесва венеца — обясни Том.
На врата на Фрея имаше венец от бели и зелени цветчета, същите цветове като букета на Амбра и жилетката от костюма на Том. Изглеждаше крайно нещастна. Погледна Амбра умолително. Махни го, сякаш казваха очите й. Амбра почеса кучето под брадичката.
— Скоро — прошепна.
— Ако не си се отказала, да започваме. — Том пристъпи към нея.
Тонът му беше шеговит, но тя видя облака на безпокойство, който мина по гладко избръснатото му лице. Черните очи се впиха в нейните и едва не й секна дъхът. Това беше важното. Не рокли и свещи, и цветя. Това. Любов на живот и смърт. Вярност. Преданост. Това беше мъжът, който влезе в горяща къща заради нея, който спаси живота й два пъти. Който би жертвал живота си за нея, който никога не би я предал.