Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Хълмът бе станал прозрачен като стъкло. От него струеше силна светлина, но тя нямаше нищо общо със слънцето. Вивиан, все така прикована на мястото си, наблюдаваше как светлината се усилва и се издига нагоре, докато засвети от самия връх на Тор. Постепенно хълмът отново потъмня и стана непрозрачен. Все по-светло ставаше утринното небе, а сиянието на върха на Тор започваше да добива очертания, докато най-сетне Вивиан видя, че това е човешка фигура. Да, това беше Талиезин. Но той продължаваше да излъчва сияние…
Силите й се върнаха. Тя хукна, викайки с все сила, нагоре към върха. Нямаше време да спазва достолепните спирали на пътя на процесиите. Вивиан се катереше напряко по стръмнината, вкопчвайки се в каквото й попадне, когато босите й стъпала се хлъзнеха по тревата, влажна от утринна роса. Когато стигна върха, дъхът й излизаше с хриптене, на пресекулки. Спря и се опря на един от каменните стълбове, за да не падне.
Човекът, когото бе видяла, стоеше в самия център на каменния кръг, протегнал приветствено ръце към изгряващото слънце. Тя се загледа в гърба му, прехапала устни. Преглътна възторжения си вик. Това не бе човекът, когото бе наричала „татко“, фигурата, ръстът и дрехите бяха на Талиезин — но този човек имаше съвсем друго излъчване. Небето на изток сияеше все по-ярко — розовозлатистите облаци по него приличаха на развети знамена. Новороденото слънце надникна над света и Вивиан отвърна очи, заслепена.
Когато отново можеше да вижда ясно, забеляза, че странният човек стои с лице към нея. Все още го виждаше само като силует на фона на ослепителна светлина. Най-сетне зрението й се възстанови напълно и тя видя и осъзна какво се е случило.
— Къде е Талиезин?
— Тук… — гласът бе по-плътен от този, който тя помнеше. — Той свиква с присъствието ми, а аз привиквам отново към телесна обвивка. Той сигурно ще бъде по-лесно забележим. Но сега, в този знаменателен час, тук съм само аз…
— Защо е знаменателен часът? — попита Вивиан.
— Защото дойде време да бъде посветена новата Велика жрица на Авалон…
— Не. — Вивиан поклати глава и се изправи, без да търси опора в камъка. — Вече отказах.
— Заповядвам ти в името на боговете…
— Ако боговете са всевластни, защо майка ми е мъртва, защо и мъжът, когото обичах, и детето ми не са вече между живите?
— Мъртви ли? — той повдигна леко едната си вежда. — Те просто не обитават вече телата, които познаваш, но би трябвало да знаеш, че ще ги видиш отново… И ще ги познаеш, както си ги познавала много пъти преди. Нима не помниш… Изарма?
Тръпка премина през слабото й тяло. С това име я бе повикала Ана в часа, когато се роди Игрейн. Сега, когато го чу отново, пред нея преминаха откъслечни спомени от минали животи — кратки, но ясни като спомен от сън — живот след живот, в които всички бяха свързани, и всеки се бе стремил да понесе Светлината още малко по-нататък…
— В този живот Талиезин ти беше баща, но не винаги е било така, Вивиан. А това няма и значение. Сега е важно не сливането на плътта, а на духа. Затова те питам отново — Дъще на Авалон, ще придадеш ли смисъл на цялото това страдание, което си видяла и преживяла, като приемеш съдбата си?
Вивиан го гледаше втренчено. Мислите й препускаха хаотично. Той й предлагаше власт, по-голяма от тази на кралете. Майка й не бе напуснала приживе този остров и не бе се възползвала от властта си. Но Вивиан знаеше къде се крие врагът. В този свят, управляван от Рим, Авалон бе само легенда, но можеше да се превърне в нещо много по-значително. Авалон нямаше само да съхранява древната мъдрост, без да се намесва в хода на света. Светът се променяше. Нямаше ги вече легионите, а саксонските орди бяха разрушили познатата действителност. От този хаос щеше да се роди нов народ — и защо той да не бъде управляван от Авалон?
— Ако приема — поде тя бавно, — ти трябва да ми обещаеш, че двамата заедно ще подготвим пътя на Защитника — на Свещения крал, който ще прогони завинаги саксонците и завинаги ще управлява тази земя от своя престол на Авалон! — Сега й се стори, че това винаги е била житейската й мисия — преди, когато бе редом с Вортимер, и много преди това, когато бе живяла като Велика жрица на Авалон — в дълбоката древност, когато духът на Защитника на Британия се бе вселявал в други мъже. — На тази цел обричам живота си, и се кълна, че ще сторя всичко, за да я постигна…
Мерлин кимна. Очите му се помрачиха от безбрежна скръб, но тя бързо отстъпи място на ликуващ блясък.
— Кралят ще дойде — отекна неговият глас в отговор на клетвата й — и ще управлява навеки в Авалон…
Вивиан въздъхна дълбоко и пристъпи към него.