Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Зад нея се чуха стъпки и тя вдигна очи. Очакваше да види монаха-отшелник, който се грижеше за малкия параклис на хълма. Той не беше втори отец Фортунатус, но не бе и от тези, които считаха жените за сатанинско изкушение, и се бе държал добре с нея. Слънцето грееше зад него и Вивиан виждаше само тъмен, висок силует. Нещо в него й напомни за Рогатия Бог и тя изтръпна. После човекът се раздвижи и тя позна Талиезин.
— Мъчно ми е, че така и не я видях — проговори той с тих глас и като видя изпитото му лице, Вивиан му повярва и подтисна напиращия на устните й заядлив отговор.
— Казаха, че била подменена — отвърна тя. — Когато Ейланта се разболя, жените от селото на Херон казаха, че някоя фея е подменила бебето ми с нейното болнаво дете, докато съм спяла.
— Вярваш ли, че е така? — попита той меко.
— Феите много рядко имат деца. Не биха могли да имат достатъчно бебета — болни или здрави, за да се обясни болестта и смъртта на тези, които умират в света на човеците. Но не е изключено. Кралицата на феите е знаела за раждането на детето ми — тя посочила пътя на онзи ловец, който ме спаси. Бях толкова изтощена, че нямах сили и за най-незначителното заклинание, с което да защитя себе си или бебето, и бяхме съвсем сами.
Гласът й звучеше равно и безразлично и той я загледа озадачен. Хората от наколното селище бяха внимателни и избягваха да говорят с нея за бебето, но какво значение имаше това? Всъщност сега, когато Ейланта вече я нямаше, тя почти не можеше да си представи нещо, което би могло да има значение за нея.
— Не се измъчвай с такива мисли, Вивиан. В година като тази са умрели много бебета, включително и такива, които са били на топло и сигурно място.
— А какво става с новия ми брат, защитника на Британия? — попита тя с горчивина. — Сигурно на Авалон вече пият за негово здраве? Или може би е още една дъщеря, която ще измести Игрейн в сърцето на майка ми?
Талиезин трепна, но лицето му не промени изражението си.
— Бебето още не е родено.
Вивиан се смръщи и започна да брои месеците от Самхаин досега. Нейното бебе се бе родило преждевременно, но бебето на майка й определено закъсняваше.
— Не трябва ли да си до нея, за да й държиш ръката? На мен вече не можеш да помогнеш…
Той сведе поглед към нея.
— Бих дошъл веднага при теб, дъще, но Херон каза, че не искаш да виждаш никого.
Тя сви рамене. Наистина бе казала така, но понякога копнееше за Талиезин, и си каза, че ако наистина бе толкова мъдър друид, бе трябвало да знае това.
— Майка ти ме прати при теб, Вивиан…
— Какво, пак ли? — тя се разсмя. — Вече съм голяма жена. Можеш да й кажеш, че никога повече няма да играя по свирката й.
Той поклати глава.
— Не се изразих правилно. Идвам при теб не със заповед, а с молба. Вивиан… — привидното му спокойствие изведнъж рухна, — раждането… Тя се мъчи вече две денонощия!
„Така й се пада!“ беше първата й мисъл, но веднага след това я заля страхът. Не бе възможно майка й да умре! Ана беше Повелителка на Авалон, най-властната жена в Британия! Обичана и мразена, за Вивиан тя бе непоклатима като Тор — бореше се срещу нея в търсене на собствената си личност, но и се облягаше на силата й.
Така говореше тази част от нея, която Вивиан мислеше, че е погребала навеки в малкия гроб на Ейланта. Но другата част — която с мъка се бе научила да мисли като жрица, й казваше, че това е напълно възможно. Повече от ясно беше, че Талиезин се бои от същото.
— Аз не можах да помогна на собственото си дете — каза тя със свито гърло. — Какво очакваш да сторя?
— Само да бъдеш до нея. Тя има нужда от теб. Аз също имам нужда от теб, Вивиан — някаква голяма мъка тежеше в гласа му и я накара да вдигне очи към него.
— Ти беше Рогатият Бог, нали? — каза тя тихо. — Тя ражда твоето дете.
Внезапно си спомни как бе докоснал корема й с копието си.
Той скри лице в ръцете си.
— Нищо не помня… Никога не бих се съгласил, ако съзнавах какво става.
— „Никой мъж не може да претендира да е баща на децата на Повелителката“ — каза Вивиан тихо. — Ти нямаш вина, Талиезин. Видях Бога, и не познах тялото, в което се бе въплътил. Да вървим. Отведи ме у дома.
— О, Вивиан, така се радвам, че си тук! — Роуан излезе тичешком от дома на Великата жрица и се притисна уплашено към нея. — Не бях завършила обучението си при Юлия, когато тя почина! Не знам какво да правя!