Магическият кръг

Светоний Паулин добре знаеше, че не ставаше дума само за постигане на кратковременен контрол или подчинение на местните. Беше започнал кариерата си в Атласките планини с потушаване на бунтовете на берберите срещу римската окупация. Имаше достатъчно опит в такива кампании и бе готов за водене на битки в различен и труден терен с яростна съпротива и ръкопашни боеве.

Ала през двете години на назначението му от император Нерон за губернатор на Британия, Светоний бе разбрал, че друидите са нещо различно. Все едно вождове или прорицатели, мъже или жени, те заемаха високи постове на жреци и на тях гледаха като на богове. Светоний не се съмняваше, че има само един начин да се справи с тях — трябваше да ги избие до крак.

Главното им светилище се намираше съвсем близо до брега на остров Мона — кравата, символ на тяхната богиня Бригид много подобна на Деметра, бе богиня на плодородието. Хората вярваха, че тя ги предпазва, и бойците, загинали в битка, ще бъдат възкресени в нейния казан. Подземният тунел към този казан се намирал под езеро, в непосредствена близост със свещената гора на остров Мона.

Две години на разузнаване и всякакви хитрини бяха нужни на Светоний Паулин, за да избере най-подходящия момент, в който да нападне тази тяхна крепост. Успя да научи, че всички главни жреци се събират всяка година в първия ден на римския месец май. Това бе денят на келтите, наречен от тях Белтейн — денят преди прочистването на свещените гори, подготовка за годишното посещение на богинята Майка, предхождащо месеца на плодородието. За тях това бе най-светият ден в годината — на този ден те нито работеха, нито носеха оръжие, ето защо Светоний се надяваше, че ще бъдат най-малко подготвени за нападение.

Разполагаше с флотилия от плоскодънни лодки, с които ще превози войниците си през тесния, но обикновено бурен воден канал, отделящ острова от брега. Привечер на този ден римските войници преминаха ниско приведени в лодките си над гребените на вълните, заобиколиха южния бряг на острова и акостираха на Свещения нос на западния бряг — противоположен на материка. Макар нощта да не бе настъпила напълно, церемониите бяха започнали. Фигури със запалени факли се движеха между дърветата и пробягваха по протежение на брега. Слънцето вече потъваше в червеното като кръв море, когато лодките на римляните се удариха в брега. Всички се вцепениха от това, което се разкри пред очите им.