Магическият кръг
- Автор: Невил Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Магическият кръг». Краткое содержание книги:
Один оставил тримата най-големи свои синове да властват в Саксония, Франкония и Вестфалия. В Ютланд възкачил на трона своя четвърти син, а в Свеаланд — петия. Шестият син станал цар на Норвегия. На всяко място, където спирали, заравяли в земята по един от свещените предмети, които носели със себе си от Троя — мечът на Херкулес, копието на Ахил и така нататък, като символ, който ще брани тяхното царство и за да оформят геомантната ос, която да ги свързва — шествърхата звезда на руната Хагал.
Магьосник с огромна сила и мъдрост, равна на тази на Соломон, Один по-късно бил наречен бог Вотан. Съпругата на Один, Сибила, пророчица от Марпесос, разположен в подножието на планината Ида, днешна Турция, е потомка на много поколения жени, занимаващи се със записване на историята на троянските царе и предсказващи бъдещето на техните наследници. Писанията им били наричани още Сибилини предсказания.
След Троянската война били направени две копия от Сибилините книги и отнесени едното в гръцката колония Еритрея на турския бряг, а другото в пещерите край Куме, северно от Неапол. По-късно тези от Куме били занесени в Рим през 600 г. пр. Хр. от последната Троянска сибила и предложени на римския император Тарквиний, които той пазел грижливо, защото съдържали важна информация не само за тевтонските племена, но и за римляните: Ромул и Рем, двамата близнаци, основатели на Рим, били потомци на Еней, троянският герой от поемата „Енеида“ на Вергилий. Когато великият поет починал, император Август наредил да положат останките му на пътя между Неапол и Куме, на мястото, където се знаело, че Еней е слязъл в подземния свят.
От създаването си през 753 г. пр. Хр. римската култура процъфтява и съществува в продължение на близо цяло хилядолетие до приемането на християнството при император Константин, който през 330 г. премества столицата на империята отново в региона на Троя. Втората фаза трае до падането на Константинопол под турско владичество през 1453, хиляда години след като германските племена завладяват Западната римска империя. Ето защо от митологична гледна точка двете култури — тевтонската и римската — могат да бъдат разглеждани като две страни на една и съща линия — и двете произхождат от Троя.
Германците се възприемат като „избрани по право“, тъй като техният бог Вотан е не само пряк наследник на Еней, но и цар със синя кръв и богоравен. Отхвърлят твърденията, че културата на цивилизования свят е дошла от север по-късно благодарение на Карл Велики и франките Каролинги — узурпатори, промъкнали се до Рим, за да целунат пръстена на папата и да се провъзгласят за императори на Свещената римска империя.
Когато разпокъсаната разходка на Зоуи през хилядолетията приключи, тя продължи своя разказ с обяснения за връзката между двете хилядолетия.
— От съвсем малък Хитлер посещава училище за момчета към бенедиктинския манастир в Ламбах. По неговите думи, докато пеел в тамошния хор, той се проникнал от мрачното великолепие на църковните им празници и поискал да стане черен монах, както повечето хора наричат бенедиктинците.
Това ми напомни коментарите на Вергилио за свети Бернар, патрон на тамплиерите, който със собствени усилия превърнал Ордена на бенедиктинците в най-могъщия в Европа.
По думите на Зоуи, Бенедикт — съвременник на крал Артур и вожда на хуните Атила — построил тринайсет манастира на важни езически места. Дванайсет от тях се намирали в близост до Рим, в Субиачо, на хвърлей разстояние от развалините на двореца на император Нерон, гледащ към Сакро Спеко — прочута пещера на оракулите, където самият Бенедикт прекарал няколко години в отшелничество. В този период няколко монаси от съседен орден се опитали да го отровят, за да се отърват от проповедите му да се прочистят. Той напуснал и се установил на мястото на древния град Казин между Рим и Неапол, където издигнал свой нов легендарен тринайсети манастир — Монте Касино.
Когато в разгара на Втората световна война силите на съюзниците навлезли в Неапол малко след падането на правителството на Мусолини, германците отбранявали отчаяно Монте Касино още цели шест месеца. В резултат на бомбардировките възвишението, където се намирал и манастирът, било изравнено със земята. Съкровищата и архивите на манастира били отдавна изнесени от немските войски.
— По нареждане на Хитлер — продължаваше Зоуи — немските части защитавали позициите до последно. Със същия фанатизъм той държал да превземе връх Памир в Централна Азия, защото неговите специалисти езотерици го уверявали, че също като Монте Касино в Италия е ключова точка в енергийния пояс на земята.