Бесове
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцел Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бесове». Краткое содержание книги:
Ето и самото събитие така, както то е разказано от евангелиста Лука (8, 32–36): „А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна от стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.“
Ако не се търси пълно съвпадение, буквален аналог, а само много повече говореща символика, според известния руски философ Бердяев революцията (голямата) в Русия досущ напомня за историята с бесовете, излезли от един и вселили се в други — така Достоевски е предусетил и предвидял онова, което ще стане десетилетия след него. Тежко на обзетите от бесовете и блазе на онези, които са се освободили от тях.
Смятах, че съм в правото си да се държа по-строго и взискателно. Страх ме беше да не предприеме нещо още по-безумно. Но за моя изненада срещнах необикновено твърд отпор:
— Не ме обиждайте пръв. Благодаря ви за всичко досега, но ви повтарям, че съм приключил сметките си с хората — и с добрите, и с лошите. Пиша писмо на Даря Павловна, която тъй непростително бях пренебрегнал досега. Ако сте съгласен, занесете й го утре, а сега, merci.
— Степан Трофимович, уверявам ви, че работата е по-сериозна, отколкото си мислите. Сигурно си въобразявате, че там сте ги разпердушинили? Никого не сте разпердушинили, ами самият вие се пропукахте като празна стъкленица. (О, да, бях груб и неучтив, с огорчение си го спомням!) И няма какво да пишете на Даря Павловна, ами… и изобщо, закъде сте сега без мен с вашата непрактичност? Сигурно пак замисляте нещо? И пак ще си изпатите, ако пак сте замислили нещо…
Той стана и се приближи до вратата.
— За кратко време бяхте с тях, но вече сте заразен от езика и тона им. Dieu vous pardonne, mon ami, et Dieu vous garde296. Но винаги съм забелязвал у вас наченки на порядъчност и може би ще се опомните — après le temps297, разбира се, както става с нас, русите. А относно бележката ви за моята непрактичност, ще ви напомня нещо, което отдавна съм ви казвал: в нашата Русия нямат край онези, които се занимават само с хорската непрактичност, налитат яростно, като мухи на мед, и обвиняват буквално всички освен себе си. Cher, не забравяйте, че съм твърде развълнуван, и не ме мъчете повече. Още веднъж merci за всичко и да се разделим както Кармазинов с публиката, тоест колкото се може по-великодушно да се забравим. Той хитрува впрочем, че толкова бил искал да го забравят бившите му читатели, quant à moi298, аз не съм толкова самолюбив и разчитам най-вече на младостта на вашето непокварено сърце: защо ви е да помните един безполезен старец? Желая ви „много, много години“, приятелю, както ми го пожела на миналия ми имен ден Настася (ces pauvres gens ont quelquefois des mots charmants et pleins de philosophie299). Не ви пожелавам щастие — ще ви дотегне; не ви пожелавам и изпитания, просто ще повторя народната мъдрост: „много-много години“ и се опитайте да няма много скука; това май безпредметно пожелание го прибавям от себе си. А сега сбогом, съвсем сериозно — сбогом. И недейте стоя пред вратата, няма да отворя.
Той се прибра и аз не можах да постигна нищо повече. Въпреки „вълнението“ си говореше плавно, спокойно, с тежест и явно се стремеше да бъде убедителен. Беше, разбира се, недоволен от мен и косвено си отмъщаваше, може би дори заради вчерашното „откарване в Сибир“ и „хлътващия под“. Въпреки победата, която в известен смисъл бе постигнал, тазсутрешните му сълзи на сцената го поставяха — той го знаеше — в малко комично положение, а никой повече от Степан Трофимович не държеше на красотата и строгостта на формите в отношенията между приятели. О, не, не го виня! Напротив, успокоило ме беше тъкмо това, че бе запазил своята деликатност и саркастичност, а един човек, който явно почти не се е променил, мислех си аз, едва ли ще е склонен да предприеме в тоя момент нещо трагично или необикновено. Така реших тогава и, боже мой, как сбърках! Твърде много неща бях изпуснал предвид…
Изпреварвайки събитията, ще приведа първите няколко реда от неговото писмо до Даря Павловна, което тя действително бе получила на другия ден.
„Mon enfant300, ръката ми трепери, но аз приключих всички сметки. Вас ви нямаше на последната ми схватка с хората; не дойдохте на това «утро» и добре направихте. Но ще ви разкажат, че в нашата обедняла откъм характери Русия се е намерил един смел човек, който въпреки посипалите се отвред убийствени закани каза на тия жалки глупци тяхната истина, тоест че са жалки глупци. О, ce sont des pauvres petits vauriens et rien de plus, des petits глупци — voalà le mot!301 Жребият е хвърлен; напускам този град навеки, без да знам къде отивам. Всички, които обичах, ми обърнаха гръб. Но вие, вие, чисто и невинно създание, вие, кротката, която по волята на едно капризно и властно сърце насмалко не свързахте живота си с мен, вие, която може би с презрение сте гледали на малодушните сълзи, които аз проливах в навечерието на нашия несъстоял се брак; вие, която не можете — каквато и да сте! — да гледате на мене инак освен като на комичен персонаж — към вас, да, да, към вас отправям последния вик на своето сърце, вие сте моят последен дълг, едничка вие! Не мога да се разделя навеки с вас, оставяйки ви с мисълта, че съм един неблагодарен глупец, невежа и егоист, както сигурно ви го натяква всекидневно едно неблагодарно и жестоко сърце, което, уви, не мога да забравя…“
296
Да ви прости и закриля бог, приятелю (фр.).
297
След време (фр.).
298
Колкото до мен (фр.).
299
У тия бедни хора понякога се срещат прелестни, пълни с философски смисъл изрази (фр.).
300
Дете мое (фр.).
301
О, това са жалки нищожества и нищо повече, жалки глупци — точно така! (фр.)