Бесове
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцел Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бесове». Краткое содержание книги:
Ето и самото събитие така, както то е разказано от евангелиста Лука (8, 32–36): „А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна от стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.“
Ако не се търси пълно съвпадение, буквален аналог, а само много повече говореща символика, според известния руски философ Бердяев революцията (голямата) в Русия досущ напомня за историята с бесовете, излезли от един и вселили се в други — така Достоевски е предусетил и предвидял онова, което ще стане десетилетия след него. Тежко на обзетите от бесовете и блазе на онези, които са се освободили от тях.
— Кога сте ме предупреждавали? Наопаки, вие одобрявахте и дори настоявахте… Много ме учудвате наистина… Самият вие ми водехте разни странни хора.
— Напротив, не одобрявах, винаги съм спорил с вас, а колкото за воденето — вярно, водил съм, но чак когато сами бяха надошли с дузини, и то чак напоследък, за да съставим „литературния кадрил“, защото тук вече няма как без тия простаци. Басирам се обаче, че най-малко двайсетина такива простаци са били вкарани днес без билети!
— Положително! — потвърдих аз.
— Ето че почвате да се съгласявате с мен. Ами я си спомнете само какво ставаше тук напоследък, а? В града, искам да кажа. Че то на какво се беше обърнало — такова нахалство, такова безочие; скандал след скандал! А кой ги поощряваше? Кой ги прикриваше с авторитета си? Кой обърка понятията на хората? Кой озлоби дребосъка? В чий албум са възпроизведени всички семейни тайни на града? Кой прикоткваше всичките тия рисувачи и поети? Не бяхте ли вие? Защо разрешавахте на Лямшин да ви целува ръка? Къде бяхте, когато семинаристът наруга статския съветник и си изтри ваксата от ботушите в роклята на дъщеря му? Що се чудите, че публиката била настроена срещу вас?
— Но всичко това го направихте вие, самият вие! О, боже мой!
— Нищо подобно, аз ви предупреждавах, ние с вас се карахме, чувате ли какво ви казвам, ние се карахме!
— Вие просто право в очите ми лъжете.
— Е, да, разбира се, и така ще кажете, какво ви коства. Нали ви трябва жертва, трябва да си го изкарате на някого; хубаво, ето ме, дерзайте! Но аз се обръщам към вас, господин… (Все не можеше да си спомни името ми.) Да направим най-простата сметка: аз твърдя, че като махнем Липутин, не е имало никакъв заговор, ни-ка-къв! Ще ви го докажа, но да анализираме отначало Липутин. Излязъл бил със стихотворението на онзи простак Лебядкин — е та, заговор ли е това? Не разбирате ли, че на Липутин това му се е видяло просто смешно? Най-сериозно ви казвам — смешно. И е излязъл просто за да разсмее и развесели всички и на първа ръка покровителката си, Юлия Михайловна, и туй е то всичко. Не ми ли вярвате? Добре де, но не е ли това в тон с всичко, което ставаше тук през целия месец? И ако искате да знаете, при едни други обстоятелства щеше да мине, казвам ви! Дума да не става, грубо, просташко, ама смешно, нали, смешно?
— Какво! За смешна ли намирате постъпката на Липутин? — страшно се ядоса Юлия Михайловна. — Тая глупост, тая безтактност, низост, подлост, тоя умисъл, о, нарочно ми го говорите! Тогава и вие сте в заговора им!
— Разбира се, бях се скрил отзад и дърпах конците! Вижте какво, ако наистина участвах в заговора — това поне разберете!, — с Липутин ли щеше да свърши? Според вас излиза, че с мойто татенце съм се наговорил да направи тоя скандал? А я да видим кой е виновен, дето пуснаха татенцето да чете, кой? А кой ви спираше вчера, вчера, вчера?!
— Oh, hier il avait tant d’esprit302, така разчитах на него, освен това с неговите маниери… мислех, че и той, и Кармазинов… и ето ти на!
— Да, ето ти на. Но въпреки целия си tant d’esprit татенцето направи голяма пакост и ако бях участвал в заговор срещу вашето празненство и знаех предварително, че татенцето ще направи тая пакост, вчера безспорно нямаше да настоявам да не се пуска вълкът в кошарата, а напротив, не е ли тъй? А пък аз вчера настоявах, настоявах, защото предчувствах. Е, разбира се, всичко не може да се предвиди: сигурно, преди да излезе, и самият той не е знаел какво ще изтърси. Тия нервозни старци не са хора като хора! Впрочем положението може да се спаси; за да миряса народът, още утре му пратете по административен ред и прочие, както се полага, двама доктори да се поинтересуват за здравето му — пък може и още днес — и хайде в болницата на студени компреси. Най-малкото ще падне смях и всички ще видят, че нямало защо да се сърдят. Пък аз ще го разкажа още тази вечер, на бала, нали съм му син. Колкото до Кармазинов, дето като последен глупак се е изтъпанил и цял час е чел тая статия, с него работата е вече друга, тук заговорът ни е явен! Какво ли си е викал: дай и аз да й погодя един номер на Юлия Михайловна!
— О, Кармазинов, quelle honte303! Изгорях, просто изгорях от срам заради нашата публика!
— Как да ви кажа, аз не бих изгорял, ами него щях да опека. Публиката е права. Но кой е виновен за Кармазинов? И него ли ви го натрапих аз? Участвах ли аз в идолопоклонничеството? Но с него както и да било, лошото е друго — онзи, третият маниак, политическият. Тук вината е обща, не само моя и на моя заговор.
302
О, вчера той беше толкова остроумен (фр.).
303
Какъв срам (фр.).