Вълка от Уолстрийт

— Тука е пълно с кучета, но ако търсим старателно, убеден съм, че ще попаднем и на някой нешлифован диамант. — Извих врат наляво-надясно. — Дайте да се поизмешаме.

В дъното на клуба имаше ВИП-сектор. Пред няколкото стъпала, отделени с червен кадифен шнур, стоеше огромен черен гард. Отправих се директно към него:

— К’во става, бе, пич! — рекох му най-любезно.

Оня ме изгледа, сякаш бях досадно насекомо, което му идеше да смачка. Явно ще трябва да му пооправя настроението, рекох си, след което бръкнах в десния си чорап, извадих пачка от десет хиляди долара на стотачки, отделих половината и му ги връчих.

Сега, след като отношението му към мен се промени, рекох:

— Доведи ми петте най-готини момичета в заведението и разчисти ВИП-сектора за мен и моите приятели, ако обичаш.

Той се усмихна.

Само след пет минути ВИП-секторът беше изцяло на наше разположение. Пред нас стояха четири що-годе готини стриптийзьорки така, както майка ги е родила, но на високи токчета. Имаха приемлив вид, но нито една не ставаше за женене. А аз търсех истинска красавица, с която да мога да се фукам из Лонг Айлънд, та Графинята веднъж завинаги да разбере кой командва положението.

Точно в този момент гардът откачи кадифения шнур и по стълбите се качи една гола тийнейджърка, качена на бели велурени обувки в стил „върви по дяволите“. Приседна до мен върху страничната облегалка на фотьойла, кръстоса най-хладнокръвно голи бедра, после се приведе и ме целуна леко по бузата. Ухаеше на парфюм „Ейнджъл“, съчетан с капчица от собствения й мускусен аромат, породен от танцуването. Беше напрано разкошна. И надали бе минал и един ден от осемнайсетия й рожден ден. Страхотна грива от светлокестеняви коси, смарагдови очи, мъничко носле и гладка челюст. И невероятно тяло: метър и шейсет и пет, силиконови цици за чашка „С“, нежна извика на корема и крака, които можеха да конкурират онези на Графинята. Кожата й беше маслинена, без нито едно петънце.