Преждата на покварата
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преждата на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Кайлин ту Моритат следеше с периферното си зрение какво се случваше във въздуха, ала вниманието й бе насочено другаде. Тя бе застанала на една от най-високите тераси, обградена от две Сестри от Аления орден, а двадесетина мъже ги охраняваха от евентуални хищници. Под тях терасите и платата на града се спускаха към източната долина, която продължаваше да гъмжи от Различни зверове, мятащи се безполезно към укрепленията, докато топовете и пушките на защитниците ги покосяваха със стотици. Черните вълма дим, стелещи се наоколо, бяха спуснали непрогледната си завеса над кривите улички на Лоното, където тичаха все повече и повече чудовища — отбраната на западната стена се бе пропукала и хищниците се промъкваха оттам, нападайки онези жени и деца, които не бяха успели да се скрият в пещерите.
Битката в небето намери своето отражение в Чаросплетието. Сестрите пикираха и връхлитаха като комети, избягвайки непохватните усилия на Вещерите да отвърнат на удара. Те заплитаха цели гроздове от възли, а действията им бяха координирани до такава степен, че Чаросплетниците изглеждаха като орда диваци пред перфектно организираните жени. Освен това Сестрите имаха и числено превъзходство пред противниците си, ето защо нямаше нищо чудно в обстоятелството, че бяха наклонили везните на битката в своя полза.
По-опитните Чаросплетници се сражаваха дръзко, ала изведнъж бяха разтърсени от силна тревога. Кайлин прекрасно знаеше на какво се дължеше това — вещерският камък надаваше своите вопли за помощ. От този момент нататък противниците й започнаха да правят множество елементарни грешки, което бе добре дошло за Аления орден. Двама вещери загинаха почти едновременно, а телата им изригнаха в пламъци, докато Сестрите разкъсаха нишките им.
Друг Чаросплетник се намираше на границата на поражението, когато Кайлин внезапно бе обляна от ледена вълна, сякаш я връхлетя предчувствието за собствената й смърт. Жената реагира в мига, преди ударната вълна да ги помете; силата й беше толкова голяма, че засенчваше воплите за помощ на вещерския камък. Самата тъкан на реалността се огъна и изкриви, а когато чудовищното цунами отмина, Кайлин веднага се втурна да разгледа деформираните нишки, за да установи местоположението на първоизточника му.
Запад. Бе дошло от запад — там, където се намираше Кайку.
Прозрението я осени на часа. Вещерският камък в разлома Ксарана бе унищожен. Тя изпрати триумфиращ вик на своите Сестри и те се хвърлиха с нови сили в схватката.
Чаросплетниците бяха сломени. Борбеността им се беше изпарила. Подобно на бледи призраци, съзнанията им се рееха сред златистите нишки, зашеметени и изплашени от чудовищния характер на бедствието, което ги беше връхлетяло. Те още не можеха да повярват, че това е истина, а Сестрите се поколебаха, опасявайки се от някакъв трик. Нерешителността им обаче продължи само секунда — в следващия миг те се втурнаха напред, подобно на вълци след ранен заек, и разкъсаха враговете си на парчета.
Изведнъж всичко свърши. Представителките на Аления орден се рееха сами из Чаросплетието, безтелесни сред грациозно полюшващите се фибри. Сами, с изключение на левиатаните, които се носеха бавно на ръба на възприятията им, а движенията им изглеждаха странно оживени. Огромните китоподобни същества бяха почувствали ударната вълна и очевидно бяха смутени от нея.
Постепенно Кайлин взе да долавя странни вибрации, които пронизваха света на златистите нишки. Отне й известно време, докато разбере природата на този феномен. Това бяха отгласите от непонятния език на тайнствените същества — приглушени басови припуквания и похлопвания, които я накараха да се вслуша с изумление. Никога преди левиатаните не бяха давали признаци, че забелязват хората, дръзващи да проникнат в Чаросплетието, като изключим непрекъснатите им усилия да стоят извън обсега на натрапниците; ала ето че сега бяха реагирали на гибелта на вещерския камък.
Кайлин избухна в мощен смях, когато се завърна в тялото си. Искаше й се да остане там и да се заслуша в гласовете на мистериозните обитатели на Чаросплетието, обаче трябваше да свърши и други неща. Въпреки че бяха разгромили Вещерите в Лоното, победата им можеше да се окаже закъсняла, за да обърне баланса на битката.