Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Второ, националното командване даде съвсем ясни инструкции на генерал Търман.
Трето, генерал Търман ми предостави от самото начало пълна власт над всички подразделения и необходимата свобода за изработване на плана.
Четвърто, щом планът беше завършен, ние го сведохме до знанието на всички горестоящи инстанции, които вземаха решенията, и те го одобриха без поправки.
Пето, осигуриха ни достатъчно време за репетиране на плана. Шесто, когато операцията бе пусната в ход, получихме разрешение да я проведем, без да променяме плана.
Обратно на въпроса: „Какви поуки извлече?“
Не мога да кажа, че наистина извлякохме някакви поуки. Според мен човек извлича голяма поука само след голяма грешка или когато е пропуснал да предвиди някое събитие в процеса на подготовка — готовност за обучение, разработване на план или нещо подобно, — което може да повлияе на мисията.
Но с тази уговорка ние все пак утвърдихме някои принципи и процедури, допринесли за успеха ни в Панама, които са валидни и за бъдещи операции:
1. Интегрираното планиране и провеждане са ключ към успеха за всички спешни операции и особено за съвместни операции, при които участват и сили от други родове войски.
2. Жизненоважна е сполучливо интегрирана и ориентирана към агресивни бойни действия командно-контролна структура, отзивчива към нуждите на най-долните нива.
3. Съкрушителната бойна мощ води до бърза победа с по-малко загуби и от двете страни.
4. Непрекъснатата оценка на правилата за водене на боя с отзивчиво и осигурено разпределяне на отговорностите максимализира бойната способност и гъвкавост.
5. Използването на оперативни инструкции от обединените електронни комуникации е критично важно за успешните съвместни операции.
6. Войниците се бият по стандарти, за които са обучени — и нищо повече. Не съществува алтернатива на учебните бойни стрелби в най-реалистични условия, каквито очакваш на бойното поле.
7. На подразделенията на най-ниско ниво трябва да се разреши максимална гъвкавост; в противен случай не очаквай да използват пълния си потенциал.
8. На бойното поле няма по-могъща сила от психологическите операции. Ако можеш да повлияеш съзнанието на противника си, работата е много по-лесна и с по-малко разходи във всяко отношение.
9. Подходящото интегриране на специалните операции и конвенционалните сили максимализира потенциала и способностите на силите по начини, които иначе са невъзможни.
Въпреки че всичко това допринесе неимоверно за успеха на операция СПРАВЕДЛИВА КАУЗА, то не е нещо повече от очакваното при нормални условия от старшите командири.
И накрая създаденият от лидерите план може да бъде прекрасен, но се оказва толкова добър, колкото войниците, които го изпълняват. Изходът се решава на тяхното ниво.
Не мога да намеря достатъчно похвални думи за мотивацията, техническата и професионалната компетентност, зрелостта и смелостта на нашите военнослужещи на всички нива и от всички родове войски. Офицерите и сержантите ни са превъзходно обучени; те ръководят войниците си така, както се очаква от тях. Заедно с войниците направиха всичко, което поискахме от тях, и дори повече от това. Тяхна е заслугата за всичко, което бе свършено в операция СПРАВЕДЛИВА КАУЗА.
Още една група заслужава признание — съпругите в Панама, които се озоваха без предупреждение в смъртоносна битка и прекараха нощите на 19-ти и 20-ти декември сгушени над децата си в стенните гардероби, докато сраженията бушуваха. Същите тези жени отвориха след два дни склада с военновременни запаси, за да могат семействата им да получат така необходимите продукти. Те бяха професионалистки от най-висока класа и заслужават най-дълбокото ни уважение и благодарност.
Да, операция СПРАВЕДЛИВА КАУЗА бе повод за дълбоко задоволство. Но ние не почивахме на лаврите си. Знаехме, че всеки момент може да се появи нова голяма криза и трябва да сме готови за нея. Но не подозирахме колко скоро щеше да се случи това.
ХII.
Сенки в бурята
В 1,00 ч. сутринта на 2-ри август 1990 г. три дивизии на Иракската републиканска гвардия, екипирани с почти хиляда танкове, нахлуха през иракската граница в Кувейт. До половин час хеликоптери спускаха иракски командоси по покривите на Ал Кувейт. До разсъмване масираното нахлуване в малката арабска страна в края на Персийския залив беше много напреднало. То почти завърши до падането на мрака и Саддам Хюсеин успя да обяви, че сега Кувейт е „деветнайсетата провинция“ на страната му. До края на седмицата единайсет иракски дивизии подкрепиха това твърдение.