Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Дълго време преди часа X екипи по гражданските въпроси щяха да бъдат прикрепени към бойните подразделения, за да помагат на командирите в работата им с цивилни и бежанци по време на бойната фаза. А-отделения на специалните сили също щяха да бъдат прикрепени към бойните подразделения по време на преходната фаза; когато бойните подразделения биваха прехвърляни, те щяха да остават в определените си оперативни райони, за да помагат при националното изграждане.
Групата за военна подкрепа за прилагане на програмите за национално изграждане беше сформирана като щаб на ЮСАРСО; аз я абсорбирах по-рано, когато сформирах собствения си щаб Обединени военни сили на юг, но сега тя отново бе отделена. Щеше да се състои от три основни части: 96-ти батальон за граждански въпроси, 1-ви батальон за психологически операции и сили за специални операции (ССО), съставени от Командването за специални операции на САУТКОМ, 7-ма група на специалните сили, военноморски специални подразделения с лодки, 122-ра сигнална рота и един специален авиационен отряд. Логистичната подкрепа щеше да се осигурява от 41-ва армейска група за обща поддръжка.
Подробното планиране за изграждане на нацията беше завършено заедно с бойния план. По време на планирането бе определено, че ще бъдат необходими поне триста души квалифициран персонал по гражданските въпроси — хидроинженери, медицински администратори, архитекти на съоръжения, строителни техници, банкови специалисти, полицейски специалисти и т.н. Поради причини за сигурност те не можеха да бъдат уведомени предварително и следователно получиха повиквателни в часа X; пристигнаха в Панама след три седмици. А за всички необходими подразделения на активна служба беше предвидено да пристигнат толкова бързо след часа X, колкото успееха да долетят.
САУТКОМ взаимодействаше с екипа в страната и с новото правителство и провеждаше дейности по изграждането на нацията, докато аз продължавах усилията си за постигане на стабилност и контрол над ситуацията в Панама.
На 21-ви декември групата за военна поддръжка бе активирана; бяха мобилизирани около триста цивилни запасняци по гражданските въпроси. На 22-ри декември пристигна 96-ти батальон по гражданските въпроси и веднага започна работа. През следващите два дни го последва и 7-ма група на специалните сили.
Задачите на 96-ти батальон бяха: възстановяване на основните функции в Панама Сити и в цяла Панама, създаването на полицейска сила, осигуряване на спешно раздаване на храни, надзор над панамските подизпълнители за почистването на града и възстановяване на медицинските услуги. Командирът им подполковник Майкъл Питърс незабавно изгради оперативна инфраструктура. Командирите и оперативните отделения бяха изпратени в „Зона П“ (Панама Сити и източните провинции), „Зона К“ (Колон) и „Зона Д“ (провинциите на запад от Панама Сити).
На 22-ри декември, денят на пристигането на 96-ти батальон в страната, президентът Ендара разпусна и реорганизира ПОС.
Главната задача и предизвикателствата, свързани с изграждането на нацията, бяха както следва:
Първо и преди всичко възстановяване на реда и законността.
Второто беше бъдещият характер на ПОС.
Третото бе грижите и изхранването на 3 500 бежанци, намиращи се тогава под американски контрол.
Четвъртото беше възстановяването на медицинските услуги.
Петото бе почистването на Панама Сити и възстановяването на различните граждански услуги.
На 20-ти декември пристигна от Форт Браг 16-та военнополицейска бригада, която незабавно бе изпратена да действа в Панама Сити според американските правила за осигуряване безопасност на усилията по гражданските въпроси. Планът бе да се изпращат съвместни патрули с автомобили на бригадата; двама американски военни полицаи и двама панамски полицаи щяха да пътуват заедно в тях. Фактическите арести щяха да се извършват от панамските полицаи, но под американско наблюдение. Непосредственото предизвикателство се състоеше в набирането на достатъчно бивши полицаи или войници за посрещане на нуждите. От първите четиристотин доброволци, пресети от панамското правителство, само 160 се оказаха приемливи; но това бе достатъчно за начало. Пресяващият процес продължаваше сред подразделенията на бившите ПОС.
Трябваше да бъде създадена и полицейска академия. Съгласно американския закон обучението на чуждестранни полицейски сили е отговорност на Министерството на правосъдието. Но тъй като съображения за сигурност ни попречиха да ги включим в планирането на СПРАВЕДЛИВА КАУЗА, Министерството на правосъдието прехвърли пълномощията си на Министерството на отбраната. Седма група на специалните сили пристигна, за да изработи програми за обучение както за президентската гвардия, така и за националната полиция. Полицейските експерти и специалистите по сигурността, необходими за тази мисия, бяха мобилизирани от запаса.