Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Голяма част от станалото се дължеше на наркотиците, които ме тласкаха да върша ненормални неща. И смятам, че е много важно да се поучите от грешките ми, понеже някой ден, като пораснете, може да се озовете сред хора, които употребяват наркотици и ви разправят колко са готини, колко хубаво ти става от тях и тем подобни приказки… Могат дори да опитат да ви принудят и вие да пробвате, което ще е най-лошото. — Поклатих мрачно глава. — Ако се стигне дотам, искам да се сетите за татко си и за всичките проблеми, които наркотиците са му причинили, и как насмалко не са го убили. И тогава ще осъзнаете, че не бива да вземате, окей?
И двамата кимнаха и казаха „окей“.
— Хубаво. За мен е много важно да разберете всичко това, защото тогава ще ми е по-лесно да преживея раздялата с вас. — И млъкнах за миг със съзнанието, че им дължа много по-пространно обяснение от стандартното оправдание, че дрогата е била виновна за всичко. — И по други причини допусках грешки, деца. И макар да не са толкова големи злини, колкото са наркотиците, те също са много лоши сами по себе си. Трябва да знаете, че татко ви не е израснал сред толкова много пари, както растете вие — и посочих прозореца с главозамайващия изглед към Тихия океан — затова имах много силното желание да забогатея. И това ме подведе да хитрувам, че да забогатея по-бързо. Знаете ли какво значи да хитруваш?
Картър поклати отрицателно глава. А Чандлър попита:
— Да крадеш пари?
Слисах се. Погледнах Графинята. Беше стиснала устни, мъчейки се май да не се изсмее. Изгледах и Джон, който сви рамене, един вид „Бащичко!“. И чак тогава се обърнах към Чандлър.
— Не, не бих казал, че съм крал пари, Чани. Това не е точният израз. Но да ти дам един пример. Представи си, че ти се обажда някоя приятелка и ти казва, че е видяла страхотна играчка, но че трябва да й помогнеш с пари, за да си я купи. И ти се съгласяваш, понеже от описанията й разбираш, че играчката е едва ли не най-хубавата на света. И едва после научаваш, че играчката изобщо не струва толкова много, колкото ти е казала, и че с парите ти си е купила бонбони, които даже не е разделила с теб. — И поклатих мрачно глава. — Разбираш ли ме какво искам да ти кажа? Това нали е лоша постъпка?
— Значи е откраднала от мен! — кимна обвинително Чандлър.
— Да! — съгласи се Картър. — Откраднала е!
Не мога да повярвам! Добре де, да приемем, че и аз крадях, но поне го правех със замах! И не съм опирал никому дулото на пистолет в челото! Добре де, ама как да обясниш на едни деца тактиката на продажба с натиск и спекулирането с акции?
Тук се намеси Графинята:
— Е, има нещо общо с кражбата, с тази разлика, че когато сте на нашите години, се предполага да имате достатъчно разум, че да не пращате парите си на непознати, за да си купуват играчки, нали така? Длъжни сте да отговаряте за собствените си действия. Разбирате ли ме?
— Да — отвърнаха в един глас, макар да не бяха много убедени, че е така. Но все пак съм благодарен на Графинята, че ми се притече на помощ.
През останалата част от вечерта се проляха още сълзи, но най-страшното беше минало.
Тъй като не им оставаше никакъв избор, децата се примириха с факта, че известно време ще ме виждат само в дните за посещения. И единствената ми утеха през тази нощ бе това, че заспах точно така, както исках — с Чандлър и Картър в обятията ми — след като бях удържал на даденото на дъщеричката ми обещание и се бях преместил в Калифорния.
Епилог
В страната на мълетите
Откъде пък се взеха всичките тия мълети?84
Това не бе първата ми мисъл при влизането ми в административната сграда на затвора „Тафт“, но ми дойде много скоро след нея. А първата ми мисъл всъщност бе, че сградата притежава достолепен вид. Приемната бе с висок таван и проветрива, с лек излишък от американски знамена и малка чакалня с тапицирани столове покрай едната стена. Зад големия, покрит с гетинакс тезгях на приемната седяха двама униформени надзиратели, по един от двата пола, с най-вече скучаещи изражения.
И колкото и да е странно, и двамата имаха подстрижка в стил „мълет“.
Мълетът на мъжа се състоеше от червеникавокафява коса с гъстотата на магарешки тръни, струпана поне на осем сантима височина над смуглото му теме и подстригана съвсем късо отстрани. На тила обаче мълетът бе нежен като царевична свила и се спускаше на петнайсетина сантиметра под светлосивата яка на униформената му риза.
Мълетът на жената имаше сходна конструкция, но косата й бе руса, с цвят на ананас и много по-дълга отзад.
84
От англ. mullet — „прическа, типична за хора, които са… рядко тъпи. Българският еквивалент на тази прическа би бил навсякъде къса коса, но с малка, тънка и изрусена опашчица отзад.“ (http://akartchinski79.blogspot.com/2005/07/mullet.html). — Б.пр.