Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
А по втора писта течеше вътрешният ми монолог: „Боже мой, та Тони Чонг е толкова различен от представите ми. Сигурно ще зяпне, като му разкажа за лудницата в миналия ми живот. Очаквах подобни неща вече да му се виждат съвсем нормални, но имам чувството, че поквареността ми наистина го шашва!“
В този момент на входа на килията се появи друг затворник, на около петдесет и пет, приличащ на изпонамачкан вариант на Робин Уилямс. В буйната му сива брада можеха да свият гнездо цяло семейство врабчета. С престорена учтивост обяви:
— Господин Белфърт. Дейвид. На вашите услуги. — И ми се поклони. — Моля да ме вземете за ваш иконом. Ще върша всичко, което ми разпоредите — ще ви оправям леглото, ще почиствам килията ви, сутрин ще ви сервирам кафето. Няма задача, която да ми се опъне! Убеден съм, че господин Чонг — и погледна към Томи — ще потвърди, че върша работата си съвсем професионално.
Хвърлих поглед на Томи, като се мъчех да не се разсмея.
— Дейвид е много добър — каза Томи. — Препоръчвам ти да го наемеш.
— Колко? — попитах Дейвид.
— Седем книжки месечно — отвърна гордо той. — Правя забележително кафе-ванилия с мляко. Крада сиропа от кухнята.
— Защо пък не? — рекох. В края на краищата стойността на една книжка с купони бе само седем долара и двадесет цента. Така че срещу петдесет долара и четиридесет цента се сдобивах с истински затворнически иконом. — Почваш още от утре.
Дейвид се поклони и си замина.
— Само внимавай с готвенето му — предупреди ме Томи. — Тук е от двайсет години и по цял ден лови катерици, после ги маринова в соев сос и ги готви на микровълнова фурна. — Доколкото съм чул, доста вкусни били.
Спрях за миг да проиграя наум сценария: как пък ги лови тия катерици? Сигурно с капани. Тогава чух нов глас:
— Здрасти, Джордан!
Вдигнах очи и видях застаналия пред мен нисък мексиканец.
— Какво има? — попитах.
— Казвам се Джими и съм главният ординарец. Госпожа Стриклънд каза, че си щял да почваш работа при мен. — Браво на госпожа Стриклънд! — Но предполагам, че всъщност никак не възнамеряваш да работиш.
— Абсолютно си прав — отвърнах на мига. — Колко ще ми струва?
— По сто долара месечно и няма дори веднъж да се докоснеш до метла.
— Дадено — рекох. — Как ще става плащането?
— Хвани някой навън да праща запис на сестра ми всеки месец. Тя ще има грижата парите да стигнат до мен.
— Хубаво — казах. В мига, в който си отиде, глава подаде някакъв тип с вид на италианец, с огромни бели зъби.
— Ти ли си Джордан? — попита.
— Да — кимнах. — С какво мога да съм ти полезен?
— Аз съм Русо, момчето за всичко тук. Гледах те как играеш тенис. Добър си, но имаш нужда от по-свястна ракета.
— Какво предлагаш?
— Чисто нова „Хед“ с антивибрационна технология Liquidmetal.
— За колко?
— Седемдесет и пет долара.
— Вземам я. Как искаш да ти платя?
— После ще говорим — махна с ръка. — Подробности. Предстои ни сума ти съвместен бизнес. Чакай да донеса първо ракетата. — И излезе. — Абе каква е тая лудница тука! — рекох на Томи.
— Тепърва ще видиш — отвърна ми. — Изобщо не се чувстваш като в затвор. Нощем някои излизат на полето и получават пакети от приятели, други дори се срещат за секс със съпругите си. Пълна свобода.
Така се и оказа. Докато през следващите няколко дни с Томи си разправяхме кой какво е преживял, цял куп народ се източи да ми предлага услугите си: Мигел, мексиканецът масажист (десет долара за шестдесетминутен масаж, но без щастлив край); Теди, китаецът портретист (даваш му снимка на децата си и за двеста долара ти ги рисува с акварел); Джими, селският кожар (за седемдесет и пет долара ти прави чанта в стил „уестърн“ за жена ти); Дани, геят бръснар (подстрижка за шест консерви риба тон, докато си отърква хуя в капачката на коляното ти) и тъй нататък, и тъй нататък. Имаше, естествено, и изобилие от готвачи, които със стока от лавката, от градината при затвора, от контрабанден внос или открадната от кухнята въртяха невероятни ястия на микровълнова фурна.
Така за нула време и аз станах пълноценна част от затворническия бит.
И едва на четвъртата вечер с приказки за миналото Томи каза нещо, което щеше завинаги да промени живота ми.
— Абе доста луд народ съм срещал — рече, — но ти всички ги слагаш в малкия си джоб. Имах чувството, че приказваш врели-некипели, та накарах жената да гугълне името ти — най-вече по повод на оня случай, дето си потопил яхтата си. Щото много пернат трябва да си, че да потопиш яхта. А тя ми разправя, че го пишело навсякъде по интернета.