Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Здрасти, братле! — каза Зак и му подаде юмрук, който Алекс удари, Мегън също го поздрави. Силвия влезе след минута в стаята и двамата седнаха заедно на мекия килим. Габриела донесе от земния чай, който умееше да прави така добре.
— Аз нямах време да проверя в старнет как стоят нещата. Някой ще ми каже ли какво стана в крайна сметка? — попита Алекс.
— С две думи, превзели сме планетата Хелена 9, унищожавайки няколко аркусиански кръстосвача, но нищо повече — каза недоволно Зак.
— Ами космическата станция? — попита разтревожено Алекс.
— Докато „Перперикон“ е извършвал спасителната операция на Хелена 9, за да ни измъкне, останалата част от Седми флот е преследвала космическата станция, заедно с придружаващия ѝ флот — продължи да обяснява Зак. — В течение на преследването са унищожили няколко от вражеските кораби. Навлизали са все по-надълбоко в аркусианското пространство, докато най-накрая са срещнали стабилни аркусиански подкрепления. Може би над десет кръстосвача. На адмирал Стаматов му е станало ясно, че няма да може да унищожи станцията и е заповядал на флота да се върне на позиция около Хелена 9, където сме и в момента.
— Значи Хелена 9 е окончателно освободена от аркусианците? — попита Алекс.
— Официално е част от новия пограничен сектор. Седми флот е разположен тук до второ нареждане. Аркусианците не са направили опит да си я върнат засега.
— Ами станцията? Тя може да продължи да прави набези?
— Доколкото четох в старнет, от централното командване смятат, че ако Хелена 9 се превърне в укрепен аванпост, това ще попречи на нови атаки в населените райони на съюза.
На вратата се позвъни.
— Сигурно е Арвин! — каза Габриела и скочи ентусиазирано да отвори. Вместо младия лейтенант обаче пред вратата стоеше самият адмирал Юлиян Стаматов в официална униформа, придружаван от вицеадмирал Лао Ян.
— С-с-сър! — обърка се Габриела, изпъвайки се като струна и правейки място на двамата висши офицери да влязат. Останалите също се изправиха моментално и застанаха мирно.
— Седнете! — каза с благ тон Юлиян. Заедно с Лао си намериха място на килима и седнаха. Настъпи неловко мълчание, което само Габриела посмя да наруши:
— Сър, да ви предложа чай?
— Няма да стоим много — отвърна Стаматов. — Знам, че след всичко, което преживяхте, сигурно сте страшно уморени и желаете просто да забравите за този кошмар, но се налага да поговорим малко.
— Решихме, че е най-добре ние лично да поговорим с вас — добави Лао Ян.
— Първо искам да ви поздравя за проявения кураж и за всичко, което успяхте да извършите на „Хелена 9“. Гордея се с вас!
Докато го казваше, Стаматов гледаше сина си в очите.
— Това, за което съм дошъл обаче е, да получа изключително важна информация, която смятам, че само Мегън и Силвия могат да ми дадат. Момичета, знам, че е крайно болезнен въпрос за вас. Сигурно искате да забравите и никога повече да не си спомните за тези ужасни дни, прекарани в плен на аркусианците, но трябва да разберете, че е от решаващо значение да ни кажете каквото знаете. Вие сте единствените човешки същества, които някога са установявали контакт с аркусианци за толкова дълъг период от време. Ако искате, ще разговаряме насаме.
— Предпочитам да говоря тук и пред другите — каза Силвия.
— Аз също нямам проблем — отвърна Мегън. — Ще ви разкажа за всичко, щом това ще помогне. Афтарон — така се казваше аркусианецът — вярваше, че няма да напуснем живи онова място и тази информация никога няма да стигне до хората, но ето, че сме тук и с радост ще я споделя.
— Каква беше целта на експериментите му? — попита внимателно Лао Ян.
— Искаше да разбере човешката природа — обясни Силвия. — През вековете аркусианците са унищожили десетки цивилизации на други интелигентни видове. Афтарон лично ми го каза, бях ужасена. По неговите думи ние хората сме първите, които успяваме да им устоим толкова време и дори да ги победим, както сте направили Вие, Адмирале, преди осемнадесет години.
— За това са решили, че трябва да ни изучат. Да разберат повече за човешките реакции и мотивация, за това какво ни прави силни и какво слаби — намеси се Мегън. — Това, което разбрахме за аркусианците е, че те считат себе си за най-добре приспособената раса в така наречената „междувидова борба“. Според тях всеки интелигентен вид в галактиката е потенциален съперник и трябва да бъде унищожен в името на тяхната собствена раса. Те смятат, че притежават огромно предимство пред другите, състоящо се в тяхната обществена система.
Лао Ян и Стаматов повдигнаха учудено вежди:
— Деца, това, което ни казвате, е повече, отколкото разузнаването ни успя да събере за аркусианците в течение на десетилетия — каза с възхита Ян. — За съжаление сте платили висока цена.