Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Самоличността на Борн
Самоличността на Борн - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Самоличността на Борн

Электронная книга - «Самоличността на Борн». Краткое содержание книги:

Мъжът на име Джейсън Борн не знае кой е, откъде идва, защо на негово име в една от най-големите банки в Цюрих има милиони долари и защо някой го следва навред по петите и иска непременно да го убие. Мъжът, узнал случайно, че името или поне едно от имената му е Джейсън Борн, се включва в единствената останала му от миналото следа — истината, че някой иска непременно да го види мъртъв — и тръгва по дирите на изгубената си памет, на изгубената си самоличност. Марсилия, Цюрих, Париж, Ню Йорк. Забравеното минало бавно и неохотно се връща и скъпернически разкрива необикновена съдба — мъжът, едно от имената на когото е Джейсън Борн, се е отказал доброволно от самоличността си, за да открие и премахне най-жестокия терорист на света — Карлос.
И все пак кой е Джейсън Борн?
1 ... 202 203 204 205 206 207 208 209 210 ... 233
Перейти на страницу:

— Залагам главата си за него. Най-много от всички на света.

— Залагате чужда глава.. Тази, за която правилно казахте, че ми е много скъпа.

— Разбира се. Но защо? Сам ли ще пътувате?

— Трябва. Тя никога не би ме пуснала.

— Ще трябва да й кажете нещо.

— Ще й кажа. Че минавам в нелегалност тук в Париж или в Брюксел, или в Амстердам. Това са градовете, където се подвизава Карлос. Но тя трябва да се махне, намерили са колата ни в Монмартр. Хората на Карлос претърсват всяка улица, всеки апартамент и всеки хотел. Сега вие работите с мен; помощникът ви ще я изведе на безопасно място в провинцията. Това ще й кажа.

— Сега аз трябва да ви задам един въпрос. Какво ще стане, ако не се върнете?

Борн се опита да запази гласа си спокоен и да не издава горещата молба в него.

— В самолета ще имам време. Ще опиша всичко, което се случи, всичко, което… си спомням. Ще ви го изпратя и вие ще вземете решение. Заедно с нея. Тя ви нарече великан. Вземете правилно решение. Защитете я.

— „Vous êtes soldat… Arrétez!“ Имате думата ми. И косъм няма да падне от главата й.

— Това е, за което ви моля.

Вилие хвърли пистолета на леглото. Той падна между голите изкривени крака на мъртвата; старият воин се изкашля рязко и презрително и се стегна.

— Да слезем на земята, мой млади вълко — каза, възвръщайки бавно, но уверено авторитетното си държание. — Каква е тази ваша стратегия?

— Първо, ще започнем с това, че вие ще се държите като автомат, следващ инструкции, които не разбирате, но на които е трябвало да се подчините, защото сте в шок и почти на границата на припадъка.

— Не е много далеч от истината, не мислите ли? — прекъсна го Вилие. — Поне преди един млад човек с честен поглед да ме принуди да го изслушам. Но как съм бил докаран до това състояние? И защо?

— Всичко, което знаете — и което си спомняте, — е че някакъв човек се вмъкнал в къщата ви с взлом по време на пожара и ви е ударил по главата с пистолета си; загубили сте съзнание. Когато сте се съвзели, видели сте жена си мъртва, удушена, а до тялото й лежала бележка. Съдържанието й ви е извадило от равновесие.

— А какво ще е то? — попита предпазливо старият воин.

— Истината — каза Джейсън. — Истината, която вие никога не бихте позволили да излезе на бял свят. Каква е била тя на Карлос, какъв й е бил той на нея. Убиецът, написал бележката, оставил също така и телефонен номер, като ви казал, че чрез него можете да потвърдите написаното. След като се обадите на този номер, можете да скъсате бележката и да съобщите за убийството, както желаете. Но за да ви каже истината — и за да убие мръсницата, допринесла за смъртта на сина ви — той е поискал да предадете това писмено послание.

— На Карлос ли?

— Не, той ще изпрати някого.

— Слава богу. Не съм сигурен, че ще се сдържа, ако знам, че е той!

— Посланието ще стигне до него.

— Какво е то?

— Ще го напиша; ще го дадете на човека, който той ще изпрати. Посланието трябва да бъде изпипано. По отношение на това, което казва, и на това, което не казва. — Борн погледна мъртвата и подпухналия й врат. — Намира ли ви се някакъв алкохол?

— За пиене ли?

— Не, спирт. Може и парфюм.

— Мисля, че има малко в аптечката.

— Ще ми го донесете ли, ако обичате? Кърпа, моля ви.

— Какво ще правите?

— Ще сложа ръцете си там, където са били вашите. За всеки случай, макар че не мисля, че някой ще ви разпитва. Докато се занимавам с това, вие можете да се обадите на когото трябва, за да ме изведе от страната. Важно е как ще се съчетае времето. Трябва да съм заминал, преди да се обадите на човека на Карлос и доста преди да се обадите в полицията. Те ще поставят всички летища под наблюдение.

— Мисля, че ще го направя чак призори. Бил съм в шок, както казахте. Но не по-късно. Къде отивате?

— В Ню Йорк. Можете ли да го уредите? Имам паспорт, който ме идентифицира като Джордж Уошбърн. Не е направен лошо.

— Улеснявате ме. Ще получите дипломатически статут. Няма да ви проверяват и от двете страни на Атлантика.

— Като англичанин ли? Паспортът е британски.

— Под егидата на НАТО. Канал на Министерството; ще минете за член на англо-американски екип, занимаващ се с военни преговори. Изпратили сме ви в Щатите за бързи допълнителни сондажи. Това е нещо обичайно и спестява граничната проверка и от двете страни.

— Добре. Проверих разписанията. Има един полет в осем сутринта. На Ер Франс до летище Кенеди.

— Ще бъдете на борда. — Възрастният мъж замълча за миг, но още не беше свършил. Пристъпи крачка към Джейсън. — Защо точно Ню Йорк? Кое ви кара да бъдете уверен, че Карлос ще ви последва в Ню Йорк?

1 ... 202 203 204 205 206 207 208 209 210 ... 233
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)