Самоличността на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самоличността на Борн». Краткое содержание книги:
И все пак кой е Джейсън Борн?
— И как ще стане това? Какво ще им кажете? „Човекът, известен ми като Джейсън Борн, не е сключвал сделка с Карлос. Знам го, защото той ми отвори очите за метресата на Карлос, а тази жена беше съпругата ми, която аз удуших, за да не петни името ми! Сега тъкмо щях да звънна в Сюрте, за да си призная престъплението — макар че, разбира се, няма да им кажа защо съм я убил. Или пък защо не се самоубия.“ Това ли е, генерале? Това ли имате намерение да им кажете?
Старият човек се вгледа мълчаливо в Борн, противоречието му стана съвсем ясно.
— Значи няма да мога да ви помогна.
— Хубаво, чудесно! Карлос печели всичко! Тя печели! Вие губите! Вашият син губи. Хайде! Обадете се в полицията, след това сложете дулото на пистолета в проклетата си уста и си пръснете проклетата глава! За какво друго ви бива вече! Вие сте един обладан от чувство за самосъжаление стар, стар човек! Господ е свидетел, че не сте достоен противник за Карлос! Не сте достоен противник за човека, който постави пет пръчки динамит в колата на сина ви на Рю дю Бак и го уби.
Ръцете на Вилие се разтрепераха, треперенето се предаде на главата му.
— Не говорете така. Казвам ви, не говорете така.
— „Казвате“ ми? Искате да кажете, че ми давате заповед? Дребният старец с големите месингови копчета на униформата издава заповед? Добре, забравете го! Аз не приемам заповеди от хора като вас! Като вас измамници! Вие сте по-лош от хората, срещу които се борите; те поне вършат това, което говорят, за собственото си благо! Вие не го правите. Всичките ви работи са вятър и мъгла. Думи, вятър и хапчета за успокояване на нервите. Лягай и си умирай, старче! Но не ми давай заповеди!
Вилие пусна ръцете си и се надигна от стола, тялото му трепереше.
— Казах ви. Стига!
— Не ме интересува какво ми казвате. Бил съм прав първия път, когато ви видях. Вие принадлежите на Карлос. Служили сте му приживе, ще му служите и след смъртта си.
Лицето на стария воин се изкриви от болка. Той извади с патетичен жест пистолета си, но заплахата, все пак, беше съвсем истинска.
— Немалко хора съм убил през живота си. Това е неизбежно при професия като моята и нерядко гложди съвестта ми. Не искам да ви убивам, но ще го направя, ако продължите да пренебрегвате желанията ми. Оставете ме на мира. Напуснете къщата ми.
— Това е ужасно. Вие сигурно принадлежите към най-приближените на Карлос. Като ме убиете, той ще си разчисти напълно терена! — Джейсън пристъпи крачка напред, осъзнавайки, че това е първото му движение, откакто е влязъл в стаята. Видя как очите на Вилие се разширяват; пистолетът потрепери, сянката на стената също помръдна в синхрон. Още грам натиск и чукът щеше да се стовари върху наковалнята, куршумът щеше да намери целта си. Защото дори в този ненормален момент ръката, държаща оръжието, си оставаше ръка, свикнала цял живот да държи стомана; тя щеше да остане непоклатима, когато настъпи моментът. Ако настъпеше. Това беше рискът, който Борн трябваше да поеме. Без Вилие не му оставаше абсолютно нищо; възрастният мъж трябваше да разбере. Джейсън внезапно изкрещя: — Хайде! Стреляй. Убий ме. Иди да получиш заповедите на Карлос! Ти си воин! Имаш заповед! Изпълнявай!
Треперенето на ръцете на Вилие се усили, пръстите му побеляха, докато повдигаше оръжието; сега дулото сочеше главата на Борн. Тогава Джейсън чу шепота, изтръгнал се от гърлото му.
— Vous êtes soldat… arrétez… Arrétez!81
— Какво?
— Аз съм войник. Един човек скоро ми го каза, човек, който ви е много скъп. — Вилие говореше тихо. — Тя засрами един стар войник, като му припомни кой е… и какъв е бил: „On dit que vous êtez un géant. Le crois“82 Беше толкова тактична и мила да ми каже това. Казвали са й, че съм бил великан, и тя е повярвала. Но не е била права — всемогъщи боже, не е била права — но аз поне ще се опитам да бъда такъв. — Андре Вилие свали пистолета. В капитулацията му имаше достойнство. Воинско достойнство. На великан. — Какво ще поискате да направя?
Джейсън задиша свободно.
— Трябва да принудите Карлос да ме последва. Но не тук, не в Париж. Дори не във Франция.
— Къде тогава?
Джейсън се върна на мястото си.
— Можете ли да ме изведете от страната? Трябва да ви кажа, че съм обявен за издирване. Името и описанието ми са на всеки граничен пункт и имиграционно бюро в Европа.
— Погрешка?
— Погрешка.
— Вярвам ви. Има причини. Министерството има начини, ще го направят, ако ги помоля.
— С фалшива самоличност ли? Без да им давате обяснения?
— Думата ми е достатъчна. Заслужил съм го.
— Още един въпрос. Помощникът ви, за когото ми говорихте. Имате ли му доверие? Но наистина, имате ли му доверие?
81
Вие сте войник… Спрете. Спрете! (фр.) — Б. пр.
82
Казват, че вие сте гигант (фр.) — Б. пр.