Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— Надявам се на примирие, защото… защото в името на Пресветата Майка аз съм вдовицата на Малкълм Струан, а не някой друг, и нито съдът, нито дори проклетата Тес Струан са в състояние да променят нещата!
Хоуг прикри безпокойството си. И вметна предпазливо:
— Всички сме уверени в това. Само бъди спокойна и не се тревожи. Ако рухнеш, тя ще спечели, а ти ще загубиш, независимо от истината. Няма защо…
Вратата с трясък се отвори. А Со се заклатушка като гъска в стаята.
— Госп’жица тай-тай?
— Аййиая! — кимна Анжелик. — Вън! Защо не чукаш?
А Со застина като вкопана в земята, скришом удовлетворена, че чуждоземската дяволица се е ядосала и по този начин се е унизила.
— Б’лежка, искаш, хея? Б’лежка, госп’жица тай-тай?
— Каква бележка?
А Со се дотътри до нея, поднесе й пликчето, подсмръкна и излезе. Анжелик разпозна почерка на Горнт. Спусна се от висините на своята ярост.
В пликчето имаше визитна картичка с изгравираните букви Е. Г. Съобщението гласеше: „Най-топли поздравления. Изключително любопитно посещение в Хонконг. Ще ме приемете ли утре заран? Ваш покорен слуга: Едуард Горнт.“
Внезапно Анжелик отново се почувства здрава и невредима, силна, изпълнена с решимост и надежда, готова за битка.
— Прав си, докторе. Но няма да рухна, кълна се — заради Малкълм и заради себе си, заради теб, Джейми и господин Скай. Ти си ми чудесен приятел и вече съм добре. Няма повече смисъл да обсъждаме онази жена.
— Анжелик му се усмихна и Хоуг осъзна, че това е хем лошо, хем добро, опасните признаци все още бяха налице. — Ще чакаме и ще видим какво ще ни донесе бъдещето. Не се тревожи, ако се почувствам зле, веднага ще те повикам. — Тя стана и целуна Хоуг по двете бузи. — Още веднъж ти благодаря, скъпи приятелю. Ще дойдеш ли на вечерята у граф Сергеев?
— Може би, не зная. Чувствам се малко уморен. — Лекарят си тръгна, като запази лошото предчувствие за себе си.
Анжелик отново препрочете визитната картичка. „Едуард е предпазлив — това е добър знак — помисли си тя. — Ако някой отвореше и прочетеше писъмцето, нямаше да разбере нищо. «Любопитно» е добре подбрана дума, а и «ваш покорен слуга» също е предпазливо обмислена. Като думите на онази жена. Господ да я убие.
Какво да правя?
Преоблечи се за вечеря. Обедини приятелите и съюзниците си, привържи ги към себе си. Осъществи кроежите си и превърни Йокохама в непревземаема крепост срещу онази жена.“
— Не мисли за войниците гай-джин, които те търсят, Хирага, и забрави за Акимото. — Кацумата бе възмутен от неочакваната пречка. — Тримата ще се справим. Ще нападнем утре, ще подпалим църквата и ще потопим кораба. Такеда, ти ще се заемеш с църквата.
— С удоволствие, Сенсей, но защо да не се възползваме от плана на Ори и да не подпалим Йокохама? Хирага е прав, да оставим кораба — той е прав, толкова съжалявам. — Такеда клонеше на негова страна — в крайна сметка Хирага бе водачът на Чошу и знаеше как да се оттеглят. — Съгласен съм с него, че при това море и такъв вятър трудно ще се доближим до някой кораб, без да ни видят. Вместо това нека се възползваме от плана на Ори и да изпепелим цялото гнездо на гай-джин.
— За това ни е нужен южен вятър. Този замисъл наистина е по-добър. Нека да почакаме — подкрепи го Хирага.
— Не — възрази дрезгаво и грубо Кацумата. — С малко повече храброст ще се справим и с двете неща, само с храброст! Можем. И двете! С храбростта на шиши!
Хирага все още не бе се съвзел от непредвидената поява на войниците и не съобразяваше бързо. Бе сигурен, че е убил скитника, но това никак не го безпокоеше.
Човекът лежеше все така неподвижно в мръсотията, когато той по-късно се бе прокраднал към кладенеца и слепешката се бе спуснал в противния тунел с ледена вода.
— Само трима не сме достатъчни — заяви той — и до утре вечерта не ще смогнем, каквото и да решим. Ако ще взривяваме Колонията, ще ни трябват три дни, за да разположим експлозива. Аз съм против да се бърза.
Бе увит в някакъв юрган, съвсем гол, като се изключи набедрената препаска. Прислужничките сушаха дрехите му, прогизнали от вода в тунела. В малката къщичка бе студено, вятърът виеше зад шоджи и бе необходима цялата му воля, за да не трепери открито. Трудно му бе да се съсредоточи. Все още не разбираше за какво го издирват войниците. Още с пристигането си Кацумата ядосано бе наредил на Райко да разпрати съгледвачи из Колонията, които да изяснят какво се бе случило, а те тримата обсъждаха как да се измъкнат от Трите шарана, в случай че преследвачите навлязат в Йошивара.