Гай-джин (Част III)

Мисълта на Анжелик се мяташе между щастието и ужаса, между победата и поражението. Спечелила ли бе, или бе загубила? Тес Струан не й обещаваше нищо, но май размахваше маслинова клонка. Адвокатско досие ли? Съдилище ли? Свидетелска ложа ли? Анжелик пребледня, като си спомни предупреждението на Скай колко лесно ще бъде за противниковата страна да я обрисува като развратница без пукната пара, дъщеря на углавен престъпник и какви ли не още ужасяващи, изопачени истини. „Безизходно положение“ и „решение“ ли? Нима това не означаваше, че е спечелила частична победа?

„Едуард! Днес или утре Едуард ще ми каже! А също и господин Скай — той е умен и ще разбере. О, Господи, надявам се да разбере.“

Анжелик вдигна очи и видя, че Хоуг я наблюдава.

— О! Прощавай, бях забравила… — Тя машинално усукваше крайчето на ръкава си и неспокойно потропваше с крак. — О, искаш ли нещо за пиене? Ще звънна на А Со… извинявай, изглежда, че… — Анжелик с усилие изричаше думите, а той забеляза промяната и се запита дали не започва нервното й разстройство, което бе предвидил. Всички признаци бяха налице, пръстите й и нозете й се движеха неволно, лицето и бе придобило пепелив оттенък, зениците й се бяха разширили.

— Какво ти пише? — запита я нехайно.

— Ами… нищо особено, само да чакам, докато… — Думите й заглъхнаха и Анжелик втренчи поглед в пространството.

— Докато? — запита Хоуг, за да я върне към действителността, като прикриваше безпокойството си.

Но тя бе погълната от прочетеното. И тъй, бойните редици бяха строени. За добро или за зло. Врагът бе направил първата крачка и бе разкрил намеренията си. Сега беше ред на Анжелик. Тя щеше да поставя условията. Почувства се по-добре. Гаденето й премина и тя пламна. Мисълта, че тя е изложила толкова хладнокръвно отвратителните перспективи, изпълни французойката с гняв: не бе й оставила никаква възможност, не бе проявила загриженост за нея, ни най-малка отстъпка заради любовта, страданията и болката, причинени от смъртта на Малкълм. Нищо. Нищо. А най-лошото бе това „извънбрачно дете“, след като се бяха венчали според британските закони… „Уверена съм!“

„Не бой се — кипеше вътрешно Анжелик, — всичко това е жигосано в паметта ми с нажежено желязо.“ Разтреперана, вдигна очи към Хоуг.

— Пише, че искала да почакам… да почакам, докато ние с теб разберем дали ще имам дете от Малкълм или не. Иска да бъде сигурна, това е.

— А после?

— Не пише. Тя… желае да изчака и кара и мен да чакам. Има неясен… Струва ми се, че намеква за възможно примирие, реш… — Треперенето престана, тъй като й хрумна неочаквано решение, и гласът й злобно изсъска: